ОИСР: Реформи за по-висок жизнен стандарт ще помогнат на България да се възстанови от covid-шоковете

Кризата с COVID-19 удари България в период на силен икономически растеж и нарастващи доходи. Преодоляването на тази криза и излизането в по-силна форма ще изисква непрекъсната подкрепа за хората и бизнеса, както и инвестиции и реформи за повишаване на производителността и жизнения стандарт на всички българи. Това е един от основните изводи във  втория икономически преглед на България, извършен от експерти от Организацията за икономическо сътрудничество. Оценката ще бъде подробно представена и разисквана по време на започналото в 12.00 онлайн събитие с участието на премиера Бойко Борисов и генералния секретар на организацията Анхел Гурия.
 
Възстановяването от икономическия шок, причинен от COVID-19, ще отнеме време. Като отворена икономика, специализирана в производствения износ, България остава изложена на допълнителни шокове на външното търсене, въпреки че разумното управление на публичните финанси е поставило страната в стабилна позиция да предоставя непрекъсната подкрепа, гласи докладът. Експертите на организацията препоръчват наред с продължаващата подкрепа за подпомагане на домакинствата и фирмите да преживеят кризата да се ускорят реформите за модернизиране на икономиката, подобряване на бизнес средата и повишаване на уменията на работната сила.
Стимули за възстановяването биха били и инвестиции в области като транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура.

Преди пандемията, поредица от структурни реформи, успешната интеграция на български производствени фирми в глобални производствени вериги и стабилни макроикономически политики са довели до петгодишен темп на растеж над 3%, бързо покачване на реалните заплати и спад на безработицата до исторически минимуми, отчита докладът. Прогнозите сега са за свиване на БВП с 4,1% през 2020 г., последвано от връщане към растеж на БВП от 3,3% през 2021 г. и 3,7% през 2022 г.

Схемата за субсидиране на заплатите в България е защитила работните места и доходите на домакинствата от най-лошото въздействие, но шокът от COVID-19 предизвика спад в производството, невиждан от банковата криза в периода 1996-97, сочи друг извод в оценката за страната на ОИСР. Младежите са особено засегнати от загубата на работни места в страна, която вече е предизвикана от високо неравенство в доходите и относителна бедност.

Слючово предизвикателство, пред което е изправена България още преди пандемията, е застаряващото и бързо свиващо се население от млади хора, които мигрират в търсене на работа, и голямото въздействие, което тази демографска промяна има върху селските райони.

Увеличаването на растежа на производителността ще бъде жизненоважно за повишаване на жизнения стандарт, отчитат експертите на ОИСР. Докладът препоръчва реформи за подобряване на бизнес средата и образованието, за подобряване на уменията, включително чрез програми за преквалификация, за да се помогне на безработните да си намерят нова работа. Инвестициите в инфраструктура трябва да се съсредоточат върху подобряването на интернет и транспортните връзки и други услуги в селските региони. Жилищната реформа стана по-спешна за насърчаване на мобилността и за осигуряване на достатъчно достъпни жилища в градовете за работници, които започват нова работа.

Намаляването на регулаторните бариери и бюрокрацията, модернизирането на политиката на конкуренция и подобряването на управлението на държавните предприятия биха допринесли за стимулиране на динамиката на бизнеса в икономика, в която близо една трета от договорите за обществени поръчки се предоставят без тръжна процедура. По-бързата рамка за несъстоятелност също би намалила случаите на нежизнеспособни фирми, които задържат ресурси и банкови кредити. Възстановяването трябва да се използва и за ускоряване на прехода към икономика с по-ниски въглеродни емисии, включително чрез мобилизиране на средства от ЕС.

Оценката също така призовава България да продължи усилията си за борба с корупцията и организираната престъпност. Предприети са важни стъпки за реформиране на съдебната система, но са необходими повече за укрепване на отчетността, защита на съдебната независимост и установяване на последователна система за обществена почтеност. Трябва също да се направи повече за регулиране на лобизма и защита на независимостта на медиите.