Пациентът - в центъра на здравната система, настоява фарма индустрията

Пациентът да бъде поставен в центъра на здравната система, достъпът на всички българи до качествено здравеопазване и услуги трябва да бъде гарантиран. Това бе основното послание от участниците в петия национален Бизнес Форум Фарма „Икономика на здравето – новите предизвикателства”. Събитието, организирано  от сп. „Мениджър“, се проведе днес в столичния х-л София Балкан Хотел пред аудитория от над 150 души, представляващи широк кръг от ангажирани със здравната система страни - представители на съсловни и пациентски организации, представители на компании, лидери във фармацевтичната индустрия.

За постигането на баланс в системата, стройна стратегия с ясни приоритети и дългосрочни ангажименти и бързо изпълнение на предизборните обещания от всички политически сили за реализиране на електронното здравеопазване призоваха още участниците в дискусията.

Здравеопазването трябва да стане наистина основен приоритет за България, наред с националната сигурност, заяви Николай Хаджидончев, председател на УС на БГФармА, изпълнителен директор на „Актавис“ ЕАД.

Генеричната и иновативната индустрия трябва да работят заедно, за да осигурят на българите достъпно лечение, коментира още той. „Предвид увеличението на разходите за здраве в глобален мащаб няма как да съществуват иновации без адекватна генерична политика. Спестените средства от генеричните лекарства отиват за разработка на иновативните терапии. Всяка система трябва да работи в полза на пациента. Не можем да избегнем бюджетирането, защото всички правим инвестиции в здравеопазването. Важно е обаче тези инвестиции да бъдат изразходвани правилно,” уточни той. Ниската реимбурсация на лекарствата за социално-значими заболявания в България – само 25% води до високо доплащане от  страна на пациентите. Една от дългосрочните стратегии, по които е крайно време държавата да поеме дългосрочен ангажимент е за постепенното увеличаване на този процент в следващите 5-10 години, допълни Хаджидончев.

В България никой не поставя разделителна линия между генерична и иновативна медицина, посочи на свой ред проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране. "Пациентите в България имат бърз достъп до иновативни лекарства. Но, предизвикателствата наистина са големи, защото  хората искат да  получават най-новите и съвременни терапии и тук идва  ролята на лекарите да преценят дали това лечение е ефективно и изгодно за пациентите. „Мястото на лекарите е от изключително значение относно правилното използване на лечение, особено що се отнася до редките и онкологични заболявания”, обясни проф. Данчев.

Важно е да се търсят и намират нови начини за лечение на хроничните заболявания, а също и мултифункционални комбинирани терапии, заяви Йерун Вайтес, управляващ директор за България на френската фармацевтична компания Sanofi, генерален мениджър на направление „Общи лекарства“ за регион Централна и Югоизточна Европа, координатор за  14 държави в Централна и Югоизточна Европа. Увеличаването на населението на планетата, както и удължаването на средната продължителност на живота са сред големите предизвикателства за всички икономики и здравни системи по света и затова инвестирането в нови и модерни терапии е от ключово значение, обясни той. „Населението на Земята расте и  ще достигне 10 млрд. през 2050 г. Продължителността на живота се увеличава и ако през 2000 г. средната продължителност на живот в света е била 66 г., то  през 2050 ще бъде 76 г. Това означава, че все повече хора ще имат нужда от здравна грижа. Ако през 2017 г. хората, страдащи от хронични заболявания са били 400 млн., то през 2040 г. бройката ще нарасне до 600 млн.“, добави Вайтес в подкрепа на тезата си. Той даде за пример страни като Холандия и Белгия, където иновациите са задача не само на компаниите, но и на правителствата. В тези държави, в създаването и развиването на иновативни центрове инвестират не само фармацевтичните компании, а и самите правителства, България трябва да следва този модел, препоръча управляващия директор за България на Санофи.

Фармаиндустрията вече не е само доставчик на лекарствена терапия, а се превръща в бизнес, който осигурява интегрирани решения, посочи д-р Светослав Ценов, кънтри мениджър на Astellas България. Той също отбеляза, че фокусът в здравеопазването трябва да е върху пациентите. Бюджетът за здраве е функция от здравните приоритети, подчерта д-р Ценов. „Тенденцията за застаряване на населението ще продължава и в бъдеще. Лечението на един хронично болен пациент средно в Европа надхвърля 20%  от брутния вътрешен продукт. Същевременно цената на иновациите расте, но също така е факт, че тази по-висока цена е свързана с по-добрия резултат. В онкологията например иновациите текат с бясна скорост. Вече използваме генна терапия и геномно секвениране – все неща, за които не бяхме чували доскоро. Затова, когато става въпрос за пациенти, е добре да говорим за инвестиции, а не за разходи.“, препоръча той.

Забавянето на приложението на иновациите у нас се дължи на липсата на комуникация, сподели  д-р Кирил Николчев, генерален мениджър на AbbVie. „Клиничните проучвания са важен етап от развиването на достъпно, но и модерно лечение на много високо ниво. В момента има социални феномени и реалности, от които нашите потомци ще се срамуват. Едно от тях ще е, че някъде е имало модерно и животоспасяващо лечение, но на друго място някой не е имал достъп до него. Трябва да се борим за единомислие, че достъпът до съвременни лекарства не е привилегия само за тези, които могат да си ги платят, а нормално човешко право. Трябва да сме солидарни в отстояването на това право, защото човек има най-голяма нужда от подкрепа, не когато е загубил пари, а когато е изтощен физически и емоционално от сериозно заболяване”, поясни  д-р Николчев.

Големите мултинационални компании поемат огромен риск, разработвайки хиляди молекули, като от тях до пациентите стигат само няколко. Затова и стойността на новите терапии е висока, заяви Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. „Разработването на нов лекарствен продукт струва милиарди, значително по-скъпо от това да изстреляш сателит в космоса. Задачата е да продължим да работим и да сме социално-активни.  Когато говорим за инвестиции, хората се сещат първо за технологичните фирми, но фармацевтичните компании са в топ 10 на инвестиращите в научно-изследователска и развойна дейност. Ако иновацията в другите сектори е на една ръка разстояние, то във фармацията резултатът се вижда по-трудно. Но е и по-категоричен - новите терапии носят здравни ползи за пациентите и увеличават икономическата и социалната ефективност”, обобщи Денев.