Правителството утвърди Националната здравна карта

Около 6000 болнични легла в страната са излишни и трябва да бъдат съкратени. Това предвижда одобреният днес от Министерски съвет проект за Национална здравна карта, изготвен на база предварителни анализи.

Най-голямото намаление е предвидено за хирургичните легла  - с 2500 по-малко от досегашните. С 2000 по-малко ще са терапевтичните, а със 700 - в гинекологията.

Срещу документа, който предвижда съкращаване на около 6 000 легла в болниците, вече се обявиха пациентски организации и лекарското съсловие.

Българският лекарски съюз поиска с писмо до премиера, здравния министър и председателя на ресорната парламентарна комисия документът да бъде преработен, за да се гарантира достъпна болнична помощ във всички областни градове, съобщава БНР.

От здравното министерство обясниха, че картата е съставена на база на данните от статистиката за отчетената през миналата година дейност на болниците по специалности, но Лекарският съюз репликира, че тази дейност е била лимитирана от бюджета. В новите разчети всъщност, леглата за активно лечение в болниците са с над 600 повече от досегашните, коментира в МС здравният министър Кирил Ананиев. По утвърдената днес от правителството здравна карта леглата са 33 482, а досега те са били 32 873, изтъкна министърът.

"Здравната карта не налага икономии, а ефективност.", коментира пред БНР бившият министър на здравеопазването Петър Москов. Той посочи, че здравната карта е реално действащ инструмент в Европа. "Всяка една държава в Европа е направила така, че парите, които се дават, да отиват за лечението на хора, а не да отиват ефективно в сметките на инвеститори. България е единствената държава в Европейския съюз, която няма акъв функциониращ инструмент, с който държавата да реши въпроса да противодейства на това парите за здравеопазване да се източват в търговски схеми.", допълни Москов