„Работиме много работим от сутрин до здрач. Но хлябът е малко, но хлябът не стига деца” – незабравими откъси от творчеството на Вапцаров

Днес се навършват 77 години от гибелта на един от най-любимите български поети – Никола Вапцаров. Той е разстрелян след като получава смъртна присъда за организиране на подривна дейност срещу немските войски, в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Тогава Вапцаров е на 33 години. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

Въпреки кратката творческа дейност, Вапцаров успява да влезе в сърцата на милиони хора по света. Единствената му стихосбирка „Моторни песни”, издадена през 1940 г., е преведена на над 30 езика. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

Възпоменателната церемония по повод гибелта на поета революционер Никола Вапцаров ще се проведе на Мемориал „Гарнизонно стрелбище" в София. 

Да си припомним откъси от най-добрите му и любими стихове.

***

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

- Из„Прощално” (на жена ми)

***

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

- Из „Вяра”

***

Работиме много
работим от сутрин до здрач.
Но хлябът е малко,
но хлябът не стига деца.
…
Послушайте, малки,
послушайте,мънички мои.
така е днес,
навярно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже няма с какво,
ето нà:
ше ви нахраня
със вера.

- Из „Не бойте се, деца”

***

Ний спориме
двама със дама
на тема
"Човекът на новото време."
…

Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате
сякаш
като че там сте били!"
Какъв ти тук ужас?!
Той пеел човекът. –
Това е прекрасно, нали?

- Из „Песен за човека”

***

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
…
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

- Из „Родина”

***

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей

…

Дори през безнинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

- Из „Пролет”

***

Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
…
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
…
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

- Из „История”

***

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз.
Какво тук значи някаква си личност.

- Из „Борбата е безмилостно жестока”

***

Ти помниш ли
морето и машините,
и трюмовете пълни
с лепкав мрак?

И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк
не хвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

…

Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери…

- Из „Писмо”

***

Тази земя,
по която тъпча сега,
тази земя,
която пролетен вятър пробужда,
тази земя – не е моя земя,
тази земя,
простете, е чужда.

- Из „Земя”