Славейко Джамбазов: Здравните ни системи са все още фрагментирани и „организирани“ за здравеопазване отпреди 100 години

Славейко Джамбазов: Здравните ни системи са все още фрагментирани и „организирани“ за здравеопазване отпреди 100 години

Славейко Джамбазов: Здравните ни системи са все още фрагментирани и „организирани“ за здравеопазване отпреди 100 години

Осигуряването на достъп до иновации и високотехнологичните решения е редно да стане чрез заплащане за резултати, важни за пациентите, казва д-р Славейко Джамбазов, основател и управител на НТА Ltd. Д-р Джамбазов притежава международна експертиза като консултант за здравни политики, оценка на здравните технологии, здравеопазване, основано на ползите. Завършил е медицина, има и магистратура по обществено здраве, по бизнес администрация, защитена докторантура в областта на оценката на здравните технологии. Завършил е курс в Harvard Business School за измерване на ползите в здравеопазването при Портър и Каплан, като от 2019 г. въвежда методиката в лечебни заведения в България и чужбина. За последните 7 години компанията НТА Ltd. е извършила над 700 анализа за почти всички водещи мултинационални фармацевтични компании и производители на медицински изделия, работи активно с международни инвестиционни фондове, кралски и фамилни фондове.  През 2020 г. д-р Джамбазов стартира преподавателска дейност за здравеопазване основано на ползите в университети в България и други европейски държави – МУ Плевен, Американски Университет в България, Charles University Прага и др. От 2017 г. д-р Джамбазов работи активно и по инвестиционни проекти в Африка, Централна и Югоизточна Азия.

Д-р Славейко Джамбазов ще бъде модератор на първия панел на Деветия Фарма форум на сп. „Мениджър“, който ще се проведе на 15 март в София Хотел Балкан

- Иновациите и бурният технологичен възход променят медицината и здравеопазването по начини, които доскоро бяха по-скоро в сферата на научната фантастика. Кои нови открития и решения ще определят бъдещето на медицината и здравеопазването в следващите години?

- Все още са фантастика за много пациенти. Технологичните решения са модерни, много впечатляващи, но здравеопазването като инвестиция е редно да достига до средностатистическия гражданин и пациент, а те не винаги се нуждаят от „космически“ достижения. При всички тези технологии и иновации, здравните ни системи са все още фрагментирани и „организирани“ за здравеопазване отпреди 100 години, остойностяването на дейността е чрез методики, които не съществуват в нито един учебник и все още заплащаме за дейност, а не за резултат, дори заплащаме за коригиране на допуснатите грешки. В резултат на това всеки прави всичко, кой колко добре е друг въпрос, но пациентът се интересува най-вече от резултата. Затова и системите не са ефективни, разходите постоянно растат и добавените ползи не кореспондират на разходите. Така че осигуряването на достъп до иновации и високотехнологичните решения е редно да стане чрез заплащане за резултати, важни за пациентите, а не за дейност. Говорим за нуждата от реорганизация на здравните системи около състоянията на пациентите, а не специалностите на специалистите, за фокус върху контрола на социално значимите заболявания в извънболничната и първична помощ, а не справянето с усложненията им в болничната помощ. Така че бъдещето на здравните системи зависи основно от въвеждането на методите на здравеопазване основано на ползите в предоставянето на здравни грижи, в интеграцията на фрагментираните системи и в политиките по регулация и финансиране на дейностите. Нямаме много голям избор. Иначе ще заприличаме на онези ентусиасти, които си монтират обдухване на седалките, лъскави колелета и емблема на Майбах на 30 годишния голф.  

- Готова ли е България за този еволюционен скок? Какви са възможните решения за ускоряване на този процес у нас?

- Да, категорично. Методиката е на малко повече от 10 години, така че няма как да сме изостанали много. Има вече доста добри примери от България, които с моите колеги споделяме в чужбина. Според мен е важно да има приоритизация, откъде да се започне и както и в останалите държави, които са доста напреднали в това отношение, да се стартира с пилотни проекти. На базата на тях може да се установят основните параметри за измерване на ползи, себестойност и размер на заплащане. Опитът от другите държави, както и от България, показват, че предоставената здравна грижа е по-ефективна, с по-добри резултати за пациентите, с по-добри норми на печалба за лечебните заведения – първична, специализирана и болнична помощ. Разбира се това не е автоматичен и бърз процес, но мисля, че и ние у нас вече усещаме финансовия натиск. Може да се стартира с лечение на деца с диабет тип 1, астма, с епизодични лечения като смяна на тазобедрена става, съдови процедури, лапароскопски процедури, раждане; в първичната помощ – групи пациенти с хронични заболявания или много възрастни с множество заболявания и т.н.

***

* В първи панел на предстоящия Девети фарма форум на списание „Мениджър“ представители на изпълнителната власт, на различни институции в сферата на здравеопазването и на браншови и съсловни организации ще дискутират факторите за ускорено развитие на българското здравеопазване и нужните политики за насърчаването им.

Бъдете част от събитието. Програма на форума и регистрационна форма търсете тук.

Девети национален фарма форум се осъществява с подкрепата на: AstraZenecaMagnaPharmAstellas; NovartisБългарска болнична асоциацияСЕНТИЛИОНMED-EL

Медийни партньори на събитието са: bTVdir.bgpuls.bg; REDmedia, portalnapacienta.bg

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ