Славейковите дъбове

Оцелели са над 300 години. И до днес хвърлят сянка в застроена София, между улици и блокове, там, където някога е бил краят на града.

Славейковите дъбове са особен вид забележителност. Въпреки че са напоени с много история, те не са притегателен център за туристи,  непознати са дори за голяма част от софиянци. Но който почита Пенчо Славейков и за когото „Ралица“ и „Кървава песен“ са не само заглавия, веднъж в годината отива там да се поклони на поета.

Градинката с 28-те Славейкови дъба,

която се намира на метри от Семинарията, е една от малкото останали зелени площи в кв. „Лозенец”. Тя е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар. Затова 300-годишните дървета са защитени природни обекти. През 1955 г. в „Държавен вестник”  "Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков" са обявени за паметник на културата, а 50 години по-късно, през 2005 - за паметник на културата с национално значение.

Семейство Славейкови купува градината, когато след Освобождението, през 1879 г., се премества от Пловдив в София. Тогава теренът е около 10 дка.

Местността става любимо място за разходка на софиянци по онова време.

Под сенките на вековните дървета българският кандидат за Нобелова награда за литература Пенчо Славейков написва най-хубавите си стихотворения. В началото на века, подпирайки се на бастуна си, той често идвал от града, сядал под любимия си дъб и се отдавал на съзерцание.

Именно там е и любимото място на кръга „Мисъл”. Възникнал около едноименното списание, той е първото литературно обединение, което си поставя за цел да формира, насочва и определя литературния вкус на нацията в края на 19. и началото на 20. век. В групата влизат Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров.

Прочетете целия материал на сайта на Obekti.bg.