Спад в качеството на образование в България отчита нов доклад на Световната банка

България е сред страните, отбелязващи спад в качеството на образование в последното десетилетие, става ясно от последната актуализация на Индекса на човешкия капитал (HCI) на Световната банка, който измерва резултатите от човешкия капитал преди пандемията. Най-общо този индекс разглежда траекторията на едно дете от раждането му до 18-годишна възраст, използвайки показатели като оцеляване (от раждането до 5-годишна възраст); очаквани години на основно и средно образование, претеглени през качеството; нарушено детско развите заради недохранване; както и нива на оцеляване при възрастните. Индексът за 2020 г. е базиран на данни до март тази година и предоставя изходни данни за нивата преди пандемията, които могат да бъдат от полза за здравните и образователни политики и инвестиции в периода на възстановяване след пандемията. 

Той обхваща 48 държави в Европа и Централна Азия. От тях, 33 са в горната третина на световната класация като почти всички са в горната половина на списъка. Тези констатации най-общо съответстват на относително високите доходи на страните от региона, като по-богатите страни могат да инвестират повече в основно образование и здравни услуги, отколкото по-бедните страни.

Като цяло младите хора в региона на Европа и Централна Азия получават възможностите, необходими за израстване като продуктивни възрастни, благодарение на продължителните инвестиции в здравеопазването и образованието през тяхното детство и тийнейджърски години, гласи един от основните изводи.

Съществуват обаче и значителни разлики сред нововъзникващите и развиващите се икономики в региона. Така например, дете, родено в Полша, може да очаква да постигне 75 процента от производителността на напълно образован възрастен в оптимално здраве. За сравнение - дете, родено в Таджикистан, може да очаква да постигне само 50 на сто от потенциала си. Освен това внезапният шок от Covid-19 заплашва постигнатия до момента напредък, тъй като правителствата се борят да поддържат здравни и образователни услуги, налагайки ограничения в защита на общественото здраве, включително затваряне на училища, предупреждават авторите на доклада.

Индексът  2020 г. включва и десетилетен анализ на развитието на човешкия капитал от 2010 до 2020 г. в 103 страни. За отбелязване е, че Албания, Азербайджан и Русия са сред първите 10 държави, които са постигнали глобален напредък в областта на здравеопазването и образованието.

Постиженията в здравеопазването

Като цяло здравните резултати в региона са сравнително добри според световните стандарти. През последните 10 години детската смъртност е спаднала значително, като Азербайджан, Беларус и Русия отчитат най-големи подобрения по отношение на детската смъртност. По същия начин нивата на нарушено детско развитие заради недохранване на децата също са намалели значително най-вече в Албания, Азербейджан, Северна Македония и Турция.

Нивата на смъртност при възрастните също са намалели значително. Най-голям напредък по този показател отбелязват Казахстан, Русия и Украйна. Въпреки това смъртността сред възрастните остава висока в някои държави.

Резултатите в образованието

Смесени са резултатите на ниво основно образование, въпреки че регионът се представя добре според световните стандарти. През последното десетилетие очакваните години на обучение са се увеличили, като Азербайджан, Албания, Черна гора, Полша и Русия са постигнали най-голям напредък - главно благодарение на подобренията в средните училища и записванията в предучилищна възраст. В същото време очакваните години на обучение намаляват в редица страни, включително България, Молдова, Румъния и Украйна, отчита докладът.

Качеството на образованието като средна величина не се е подобрило в региона през последното десетилетие. Страните, в които се наблюдава спад в качеството на образованието, включват България и Украйна. Държавите, които са постигнали напредък в качеството на образованието включват Албания, Молдова и Черна гора.

В световен мащаб докладът за Индекса на човешки капитал призовава също и за по-добра оценка на данните, за да се даде възможност на създателите на политики в страните да насочат подкрепата към най-нуждаещите се.