Върнахме часовниците с час назад

В 4.00 ч. сутринта тази нощ преместихме стрелките на часовниците си с час назад. Така преминахме към зимното часово време.

Астрономическото време важи до края на март, когато преминаваме към лятното часово време. Промяната на времето се използва главно в страните с умерен климат. Целта е да се използва максимално светлата част на денонощието, така че да съвпада с активните часове за работа/училище.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това във Великобритания последвали примера, като в началото въвели лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

В България въртенето на стрелките е въведено на 1 април 1979 г., припомня Дарик. 

По-възрастните вероятно си спомнят, че лятното време тогава се въвеждаше от последната неделя на март или от първата неделя на април в полунощ, а не както сега - в 3.00 ч. Лятното часово време е било валидно до последната неделя на септември или до първата неделя на октомври, пак в полунощ, припомни пред "Фокус" Пенчо Маркишки - физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория "Рожен" при БАН.