За година сме се стопили с над 51 000 души

Тревожните демографски процеси в България продължават, дори се задълбочават. Това става ясно от публикуваните днес данни на Националния статистически институт (НСИ).

От изнесената информация се вижда, че населението в страната за година е намаляло с 51 000 души, до 7 101 859 към края на 2016 г. Мъжете са 3 449 978 (48,6%), а жените - 3 651 881 (51,4%), или, на 1 000 мъже се падат 1 059 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Населението на България представлява 1,4% от това на Европейския съюз.

Продължава процесът на застаряване. В края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 472 116, или 20,7% от населението на страната. В сравнение с 2015 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. - с 3,8 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24,1%, а на мъжете – 17,2%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (28,9%), Габрово (27,9%), Кюстендил и Ловеч - по 26,4%. Общо в осемнадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17% и Варна – 18,3%.

Общо за ЕС-28 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 19,2%. Най-висок е този дял в Италия (22%), следвана от Гърция (21,3%) и Германия (21,1%). Общо в шест страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20%.

Децата до 15 години в страната са 1 001 019, или 14,1% от общия брой на населението, като спрямо 2015 г. този дял се увеличава с 0,1 процентни пункта.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,2%, и Бургас – 15,4% от населението на областта. Общо в петнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 11,4%, и Смолян – 11,5%.

Делът на най-младото население в ЕС в началото на 2016 г. е 15,6%, като най-нисък е в Германия (13,2%) и Италия (13,7%), а най-висок е в Ирландия (21,9%) и Франция (18,5%).

Към края на 2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 53,4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. За сравнение, през 2005 и 2015 г. този коефициент е бил съответно 44,5 и 52,4%.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 49%, отколкото в селата - 67%. Общо в двадесет и четири области на страната този показател е над 50%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин (69,2%), Ловеч (65,7%) и Габрово (64,6%), а най-благоприятно - в областите София (столица) – 45,3% и Благоевград - 49%.

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2016 г. е 4,304 млн. души, или 60,6% от населението на страната, като мъжете са 2,262 млн., а жените – 2,042 млн. През 2016 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1%, спрямо предходната година.

Към края на 2016 г. над трудоспособна възраст са 1,735 млн. души, или 24,4%, а под трудоспособна възраст – 1,063 млн. души, или 15% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2016 г. това съотношение е 63. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 81, Пазарджик и Варна - по 69. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 44, и Габрово и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 48 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31 декември 2016 г. в градовете живеят 5 204 385 души, или 73,3%, а в селата - 1 897 474 души, или 26.7% от населението на страната.

Към края на 2016 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.

Населените места без население са 157. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 59, 55 и 10.

В 1 148, или в 21,8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 33,8% от населението на страната.

Близо половината от населението на страната (49,9%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 770 хил. души, или 10,8% от населението на страната.

През 2016 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2015 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1,8%, а най-малко - в Югозападния район - с 0,3%.

Най-малка по брой на населението е област Видин, в която живеят 88 867 души, или 1,3% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 323 637 души (18,6%). В шестнадесет области населението е под 200 хил. души и общо в тях живеят 30,2% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са шест области, които обхващат 20,3% от населението на страната. Шест са областите с брой на населението над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (34,8%).

Само една област - София (столица), увеличава населението си през 2016 г. спрямо 2015 г. - с 0,3%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин – 2,6% и Кюстендил - 2%.

Раждаемост

През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99,3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 966 деца, или с 1,5%.

Броят на живородените момчета (33 375) е с 1 766 по-голям от този на живородените момичета (31 609), или на 1 000 родени момчета се падат 947 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 48 733 и 16 251 деца, а коефициентът на раждаемост – 9,3% в градовете и 8,5% в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,2%, София (столица) – 10,2%, Варна и Бургас - по 9,6%. В осемнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Габрово (6,4%) и Видин (6,2%).

Коефициентът на раждаемост общо за ЕСпрез 2015 г. е 10% по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост в европейските страни има Ирландия – 14%, следват Франция (12%) и Обединеното кралство (11,9%). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 8%.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете в България се увеличава от 26,9 години през 2015 г. на 27 години през 2016 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 29,8 години за област София (столица) до 23,4 години за област Сливен.

Смъртност

Броят на починалите през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност – 15,1%. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 2 537, или с 2,3%, но нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, отчита НСИ.

Смъртността сред мъжете (16,2%) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14%). През 2016 г. на 1 000 жени умират 1 091 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21,1%) отколкото в градовете (12,9).

Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10,2%. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред европейските страни. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6,4%, Кипър – 6,9%, и Люксембург – 7%. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател само в Латвия и Литва - по 14,4%.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 23,1% и Монтана – 21,3%. В десет области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11,7%.