Индия под карантина в условия на жизнени стандарти, сведени до абсолютния минимум

Световната картина, очертана от мерките, взети против разпространяването на коронавируса COVID-19 на места е плашеща.

Докато силни икономики и западни държави трескаво пресмятат как ще бъде засегнати икономиката и бизнеса в близкото бъдеще, хора от работническата класа в Индия не знаят какво ще сложат на трапезата си тази вечер.

Един от тях е 36-годишният санитар Джеетендер Махендер от Мумбай, който вече два последователни дни стои в семейната колиба, излизайки само, за да отиде до тоалетна (да, в къщата му няма такава).

Неговата ситуация е отчаяна, разказва CNN. Малкият му дом няма и течаща вода. Семейството му няма с какво да се храни, ако Махендер не ходи на работа, не получава доходи, както е и в момента.

"Социалното дистанциране не е само за болните, а за всеки човек", каза премиерът на Индия Нарендра Моди в своето послание към гражданите.

И докато това може да е работеща стратегия за високата и средната класа в страната, чиито представители могат да си позволят да останат и работят от вкъщи, докато си поръчват храна чрез приложения за доставка, за най-ниската прослойка от населението това дистанциране е физически и икономически невъзможно. А става въпрос за 74 милиона души.

"Улиците около нас са толкова тесни, че като минават двама души докосват рамената си", разказва Махендер. "Всички ходим в обща тоалетна, а около нас живеят 20 семейства. Ако един от нас се разболее, всички се разболяваме", допълва той.

Въпреки множеството притеснения, адресирани до премиера Моди, той се извини за причинените неудобства и обясни, че няма друга опция.

1 тоалетна за 1 440 души

Водата и водоснабдяването са един от основните проблеми на страната, заради които на хиляди души им се налага всеки ден да излизат, за да си набавят чиста вода.

Сиа, която е строител и живее близо до Ню Делхи, трябва да става в 5 сутринта всеки ден, за да мине 100 метра до водоизточник, чрез който снабдява своите над 70 работника с вода. И не е единствената. Много други жени са на водоизточника всяка сутрим, за да перат и вземат вода за деня. Без душове и бани по домовете си, тази общност е принудена да ходи до едно и също място, което е единственото им средство за набавяне на питейна вода в момента.

Правителствената програма на страната "Мисия чиста Индия", започната през 2014 година, твърди, че 100% от домакинствата имат достъп до тоалетни. Редица гета и бедни региони обаче, се оплакват от липсата промяна.

В месността Дарави в Мумай например има една тоалетна за 1 440 души. Освен това в 78% от общите тоалетни в бедните региони в Мумбай нямат течаща вода. Освен това там няма и вентилация. Регионът е около 30 пъти по-гъсто населен от Ню Йорк.

Изводите от цялата тази картинка може всеки от вас да си направи. В същото време хората от ниската класа, които изкарват между $1,80 и 6 долара на ден, трябва да работят, за да оцелеят.