Светът на парите: Ще засегне ли еврото опитът на ЕС да използва замразените руски активи?

Спорният план на Брюксел да използва замразени държавни активи за обезпечаване на заеми за Украйна в размер до 210 милиарда евро е истинско изпитание за политическата и правната рамка на ЕС. Но това би могло да има и големи последици за финансовите пазари на блока, пише „Файненшъл таймс“.

Някои мениджъри на фондове предупреждават, че евентуално използване на замразените активи би увеличило политическите рискове от притежаването на активи в евро и дори би хвърлило съмнение върху статута им на глобално убежище.

Какво предлага Европейската комисия?

Европейската комисия предложи „репарационен заем“ за Киев, отпуснат срещу активите на руската централна банка, по-голямата част от които се съхраняват в белгийския депозитар Euroclear.

ЕС би заел парите от Euroclear и би ги отпуснал на Украйна с нулева лихва. Украйна би била задължена да върне парите, след като Русия плати следвоенни репарации, като замразените активи действат като обезпечение.

Комисията и нейните правни съветници казват, че това не се равнява на конфискация на активите, тъй като Русия все още би запазила претенции върху паричните средства и други активи.

Предложен от комисията правен ход би заключил за неопределено време санкциите, които замразиха активите след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., за да се гарантира, че Москва не може да репатрира парите, преди да плати репарации. Някои държави – най-вече Белгия, обаче остават загрижени за плана.

Защо това е от значение за еврото?

Еврото е втората най-важна резервна валута в света, като централните банки държат нискорисков дълг от еврозоната в резервите си за черни дни. През 2024 г. еврото е представлявало 20% от валутните резерви на световните централни банки, следвайки щатския долар с 58%, според данни на ЕЦБ.

В последно време членовете на ЕЦБ се застъпват за по-важна роля на еврото в международен план на фона на опасенията относно статута на долара тази година. Но подходът към руските активи би могъл да направи мениджърите на резерви на централните банки и други инвеститори с нисък риск по-нервни относно държането на активи в евро, ако това ги прави да изглеждат по-уязвими към риска от санкции и геополитическо напрежение.

Според инвеститорите рискът е от същия тип преоценка, с която се сблъскваше доларът през последните години, тъй като комбинация от американски санкции и икономическата политика на администрацията на Тръмп накара мениджърите на резерви да искат да диверсифицират портфейлите си, например чрез изкупуване на рекордни количества злато.

„Има риск [от подобен ход] за сигурния статус на еврото“, каза Кенет Рогоф, професор от Харвард и бивш главен икономист на МВФ, но валутата е застрашена и от риска от „бъдещо руско посегателство върху границите на Европа“, добави той.

Според него предложението на комисията е „разумен начин“ за предоставяне на средства на Украйна, като той подчерта, че Русия все още може да договори пълно изплащане като част от военно споразумение.

Как реагират инвеститорите?

Някои инвеститори твърдят, че има риск от подкопаване на статута на еврото като актив убежище, въпреки че единната валута е поскъпнала с повече от 12% спрямо долара тази година.

„Изземването на руски активи е изключително чувствителен въпрос“, каза Кристиан Копф, ръководител на отдела за фиксиран доход и валутен пазар в германската компания за управление на активи Union Investment.

Ако Европа иска да се радва на статут на сигурно убежище, подобен на този на Швейцария, „тя не трябва да се намесва в правата на собственост“, коментира той, като добави, че върховенството на закона исторически е било едно от големите сравнителни предимства на Европа.

Кевин Тозет, член на инвестиционния комитет в компанията за управление на активи Carmignac, заяви, че подобен ход би „поставил под въпрос резервния статус на валутата“, като каза, че единната валута може да пострада, тъй като инвеститорите изискват „геополитическа премия“ за държане на активи в евро.

Други обаче посочиха, че Русия е специален случай и пазарът е бил наясно с риска от конфискация, тъй като активите бяха замразени преди три години.

„Това просто се подготвя от толкова дълго време“, каза Робърт Дишнер, старши портфолио мениджър в Neuberger Berman.

Защо ЕЦБ е скептична?

Опасенията на Европейската централна банка са двойни. Ранна версия на плана на комисията беше да използва централната банка като кредитор от последна инстанция за Euroclear.

Euroclear държи по-голямата част от замразените руски активи и може да бъде задължена да възстанови сумата на Русия, ако страната успешно оспори замразяването на активите в съда. ЕЦБ отхвърли обещание за отпускане на заем към институцията, заявявайки, че е незаконно, тъй като е подобно на директно финансиране на правителствата. Такова парично финансиране е забранено съгласно законодателството на ЕС.

Макар че последното предложение на Брюксел не включва активна роля на ЕЦБ като кредитор от последна инстанция, нейният президент Кристин Лагард все пак предупреди евродепутатите, че планът поставя на изпитание границите на международното право. Предложението е нещо, което е „разтегнато и което се надяваме да е в съответствие с международното право“, каза тя тази седмица, като одбави, че глобалната репутация на Европа може да бъде заложена на карта.

Карстен Юниус, главен икономист в швейцарската частна банка J Safra Sarasin, заяви, че възприятието за Европа като регион със силно придържане към върховенството на закона е било един от критичните ѝ активи сред глобалните инвеститори. Ако това бъде подкопано, инвеститорите в Азия и Персийския залив може да потърсят другаде, което потенциално може да доведе до отслабване на еврото в средносрочен и дългосрочен план.

Скептицизмът на ЕЦБ се възприема положително от някои икономисти.

„Отказът на ЕЦБ да предостави предпазен механизъм е положителен за запазване на статута на сигурно убежище на еврото“, каза Махмуд Прадхан, ръководител на макроикономическия отдел в Amundi Investment Institute. Противопоставянето на централната банка на предпазния механизъм „очертава твърда граница“ между паричната политика на ЕЦБ и подкрепата на ЕС за Украйна, добави той.

Как политиците от ЕС реагираха на опасенията?

Опозицията в големите столици на еврозоната срещу всеки ход за използване на активите, основаващ се на дестабилизация на пазара, непрекъснато намалява с продължаването на почти четиригодишната война.

Позицията на Берлин е пример за тази промяна – Германия преди това беше в крак с ЕЦБ, като твърдо предупреждаваше срещу всякакви схеми за използване на активите, но канцлерът Фридрих Мерц сега е движещата сила зад предложението за репарационен заем.

Според официални лица и дипломати това се дължи на три фактора. Първо, държавите от ЕС активно са се обърнали към големи неевропейски инвеститори, за да ги уверят, че подобен ход няма да сигнализира за ново превръщане на еврото в оръжие и че парите им са в безопасност в зоната на единната валута.

Второ, предложението за заем е правно обосновано, тъй като не се равнява на изземване на активите – все още червена линия за столици като Берлин и Париж – тъй като Русия запазва претенции върху пълната сума, казват неговите поддръжници.

И трето, политическо осъзнаване, че с националните баланси на ЕС, които вече са под натиск, няма друг алтернативен начин за набиране на сумите пари, от които Киев се нуждае, за да остане платежоспособен и да продължи да се бори през 2026 и 2027 г.

„Това е... консенсусът на европейско ниво. Няма абсолютно никакви различия в мненията по този въпрос“, каза Мерц в четвъртък. „Тези пари трябва да потекат към Украйна; те трябва да помогнат на Украйна.“