На първа линия в Ню Йорк – разказът на една медицинска сестра

Кристиан Калдерон напуска дома си в Ню Джърси по залез слънце, за да се отправи към работното си място – болница в Манхатън, Ню Йорк за нощна смяна. Жената се сбогува с децата си и слага маската, която носи от седмици. В предната ѝ част е написала „войн“ – в чест на битката, която води всеки ден от първа линия по време на пандемията от коронавируса, пише британското издание „Индипендънт“.

„Написах точно тази дума, защото сме изправени пред война. Борим се с неизвестен, невидим и непредвидим враг. Всички са в режим на борба. Лекари, медицински сестри - всички“, споделя Калдерон.

Като сестра в интензивно отделение в Ню Йорк Сити, тя е в епицентъра на заразата в САЩ. В града има над 43 хиляди заболели и 932 смъртни случая по данни от вчера. В болниците вече има недостиг на оборудване.

„Работя в Ню Йорк от 15 години и никога не съм виждала подобно нещо. Чувствам се така, сякаш съм в друга държава. Тази седмица беше изключително трудно и физически, и емоционално“, казва още тя.

Обикновено пациентите пристигат при 40-годишната медицинска сестра интубирани и в критично състояние. Миналата седмица лечебното заведение, в което работи, е изпълнило целия си капацитет.

„В нашето отделение всеки ден умира някой. Имам 4 пациента. Когато си тръгвах миналия път, един почина. Току-що ми казаха, че тази сутрин е починал още един. Много от тях са на диализа“, обясни Калдерон. Три от нейните колеги – хирург, медицинска сестра и анестезиолог – също са се разболели. „Съкрушително е. Работих и с тримата, а сега са наши пациенти. Това един вид е семейството ти. И сега то е тук. Обикновено хората, за които се грижиш, са непознати. А сега, когато ги познаваш, боли“.

Съпругът на Кристиан също е здравен работник, но в момента е в болничен и е при родителите си. Майка ѝ, пенсионирана медицинска сестра, се грижи за децата ѝ.

Междувременно, тъй като училищата са затворени, Калдерон е ангажирана и с обучението на двете си деца, когато се прибере от 12-часовата си нощна смяна. Заради призванието си живее с редица страхове – дали ще пренесе вируса в дома си, как да предпази домашната среда, как да се отдели възможно най-много.

„Свалям всичко, още щом мина през входната врата. Тичам до банята, измивам се от глава до пети, обличам се и отново слагам маската. Прегърнах децата си в първата вечер преди да вляза вкъщи, защото знаех, че за известно време няма да мога да го правя. Трябва да се дистанцирам от тях“, сподели Калдерон.

Това обаче далеч не е най-голямото предизвикателство за нея. Разговорите със семействата на заболелите са също толкова трудни през последните седмици. „Тези пациенти са сами, семействата им не са до тях. Винаги получавам въпроса: „Мога ли да направя посещение?“ и трябва да отговоря „Не, не можете, но аз съм тук в следващите 12 часа. Ако искате, може да се обадите и да ме попитате нещо, а аз ще направя всичко възможно да отговоря“. Чувам ги да плачат. Молят ме за обещания, които не мога да изпълня, и това е трудно за мен. Чувствам се разочарована за тях, това ме наранява“.

Въпреки тежката ситуация, Кристиан се връща на работа отново и отново, за да помага. „Дори и да е трудно за мен, все още искам да ходя. Решена съм да се боря, дори ако трябва да плача във всяка една минута, дори да не ям, дори да не пия, ще се връщам. Не искам да съм вкъщи, докато всички останали се борят“, категорична е медицинската сестра.