Папата ще открие последната кула на Саграда Фамилия

„Саграда Фамилия“ на Антони Гауди най-сетне започва да се освобождава от строителните кранове, които обграждат кулите ѝ вече повече от век. Вероятно най-известната незавършена сграда в света, базиликата се строи вече 144 години.

На 10 юни, когато се навършват 100 години от смъртта на Гауди, папа Лъв XIV трябва да благослови Кулата на Исус Христос, завършена през февруари, по време на тържествена литургия. Сред присъстващите ще бъде и испанският министър-председател Педро Санчес. Откриването бележи символичното завършване на църквата, макар че строителните дейности се очаква да продължат още около десетилетие, пише The Art Newspaper.

За Матеу Ернандес, главен изпълнителен директор на Visit Barcelona, който е роден и израснал в града, завършването на „Саграда Фамилия“ означава да стане свидетел на исторически момент.

„Ние сме щастливо поколение“, казва той, сравнявайки преживяването с това на парижаните, видели откриването на Айфеловата кула, или на индийците, станали свидетели на завършването на Тадж Махал.

Той признава, че самият той е бил изненадан от завършването на Кулата на Исус Христос.

„Тя винаги беше там – като нещо, което бавно расте и е част от живота ни от самото начало. Но когато я видиш завършена, е сякаш я виждаш за първи път. Караш по булевард Диагонал и изведнъж – ето я! Качваш се на покрива на сградата си и отново – ето я.“

Новозавършената кула е осемнадесетата и последна кула на базиликата. Дванадесет от кулите са посветени на апостолите, четири – на евангелистите, една – на Дева Мария (завършена през 2021 г. и увенчана със звезда), а Кулата на Исус е централната кула-фенер, завършваща с четирираменен кръст от стъкло и бяла керамика, който трябва да сияе денем и нощем – точно както е желаел Гауди.

Строежът на „Саграда Фамилия“ започва през 1882 г. под ръководството на архитекта Франсиско де Паула дел Вияр, който планирал изкупителен храм в неоготически стил. По-малко от година по-късно 30-годишният Гауди поема проекта и го преобразява изцяло. Той смятал природата за най-великото Божие творение и си представял храм, по-близък до гора, отколкото до традиционна църква – с колони, разклоняващи се като дървета, и геометрични форми, вдъхновени от природния свят.

Когато представил новите планове на енорията, Гауди обещал да завърши строежа за десет години. Остатъкът от живота му преминал в постоянно удължаване на тази прогноза. „Моят клиент не бърза“, казва той прочуто, визирайки Бог.

С напредването на възрастта религиозната му отдаденост се задълбочавала. Междувременно той създал шедьоври, които затвърдили славата му не само като пионер на каталунския модернизъм, но и като архитектурен гений – сред тях Парк Гюел, Каса Батльо и Ла Педрера. Творчеството му изпъква сред подредените градски квартали на Барселона, изградени по характерната правоъгълна мрежа, толкова различна от лабиринтните улици на много други европейски столици.

В крайна сметка Гауди се преместил в ателие вътре в самата базилика и през 1926 г. починал от наранявания, получени след удар от трамвай. Погребан е в криптата на църквата, 44 години след началото на строежа, когато едва една четвърт от проекта е била завършена.

През десетилетията след смъртта му проектът почти замира. Испанската гражданска война прекъсва строителството между 1936 и 1939 г., а анархистки групи унищожават повечето чертежи и модели, оставени от Гауди. Работата е възобновена през 50-те години на XX век, когато ново поколение занаятчии, архитекти и инженери започва да възстановява замисъла му по снимки, гипсови модели и спомени.

Жоан Барбани и Вердагер, роден през 1884 г., е първият представител на фамилията Барбани – каменоделци, работили по храма.

„Той започва работа в гранитни кариери още през XIX век, като подготвя блокове за работниците на строежа“, разказва неговият внук Жорди Барбани.

Оттогава семейството продължава делото, а от 90-те години насам получава поръчки за все по-сложни елементи – колони, скулптури и гаргойли.

За майсторите, натоварени с реализирането на визията на Гауди, тя е била преди всичко практическо предизвикателство.

„Сънували сме Гауди много пъти заради мъките около тази изключително трудна работа“, шегува се Барбани. „Без да можем да говорим с него, трябваше да разберем какво е искал.“

Въпреки символичното завършване, строителството на „Саграда Фамилия“ ще продължи поне още десет години. Основното, което остава да бъде изградено, е Фасадата на славата от южната страна на базиликата, както и монументално стълбище и парк, водещи към храма.

Когато Гауди създава проекта си, пред него няма препятствия. Но повече от век по-късно за осъществяването на плана би трябвало да бъдат съборени два жилищни блока – решение, което би предизвикало сериозни спорове в град, който вече страда от тежка жилищна криза.

В изявление до The Art Newspaper общинският съвет на Барселона признава, че точният брой засегнати жители все още не е определен, макар оценките да сочат около 200 души. Според общината се води „отворен диалог за намиране на решение, включително евентуално преместване на хората в терен, вече придобит от Строителния съвет на същата улица“. Засега не са обявени срокове.

Днес базиликата е безспорният символ на Барселона, макар Ернандес да я нарича „неохотна икона“.

„Когато я сравните с други големи архитектурни символи от последните 20–30 години, ще забележите, че повечето са инженерни подвизи, стремящи се да бъдат най-високи, най-необичайни или най-извити. Това са достойни амбиции, но те не издържат изпитанието на времето“, казва той.

Завършването на Кулата на Исус Христос през февруари превърна „Саграда Фамилия“ в най-високата църква в света. За Гауди обаче инженерното превъзходство никога не е било самоцел. С височина от 172,5 метра кулата остава малко по-ниска от близкия хълм Монжуик, висок 177 метра, в съответствие с убеждението му, че човешкото творение не трябва да надминава Божието.