Оксфордският университет търси 10 хил. души за тестове на ваксина

Оксфордският университет и биофармацевтичната компания AstraZeneca разширяват тестовете на ваксина за коронавируса и търсят 10 260 възрастни и деца, които да се включат в тях, предаде „Ройтерс“.

Изследователите искат да установят как реагира човешкият организъм на създадения от тях серум, както и безопасността му. За предпочитане е участниците в експеримента да са здравни работници и други лица на първа линия в борбата с коронавируса, тъй като те се считат за най-контактни със заболели.

Първата фаза от тестването бе стартирана на 23 април с 1000 души на възраст между 18 и 55 години, като на половината от тях бе инжектирана контролна ваксина против менингит, а на останалите – тази срещу COVID-19. Такава процедура се предвижда и за следващите два етапа, в които ще бъдат включени хора над 56, както и деца на възраст от 5 до 12 години. Очакваните странични ефекти са главоболие и възпаления на ръцете.

Вчера AstraZeneca получи одобрение за финансиране на стойност 1.2 млрд. долара от Американския орган за биомедицински изследвания и развитие, с което се цели ускорение на разработката. Чрез инвестицията САЩ си запазват правото да получат 300 млн. броя от първите произведени дози.

„Около 30% от доставките ще започнат през септември-октомври и ще балансираме до декември или януари, така че това е много кратък срок. Много, много хора ще могат да се ваксинират преди края на годината“, коментира за CNN главният изпълнителен директор на компанията, Паскал Сориот. Според него заделянето на 1 млрд. долара за експериментално вещество е рисковано, но първи индикации за ефикасност ще има още през юни или юли.

Институтът „Дженър“, който е ангажиран с проекта, е сред водещите в разработката на формула против COVID-19. В средата на април за британския вестник The Times неговата ръководителка, проф. Сара Гилбърт, заяви, че е „на 80% сигурна“, че ваксината на нейния екип ще е ефективна и е възможно да бъде достъпна за обществеността „веднага след септември“. Правителството даде знак, че би желало да финансира предварително производството на милиони дози, ако резултатите изглеждат обещаващи.

Как работи ваксината?

Инжектираното вещество представлява отслабена версия на вируса на обикновената настинка (т.нар. аденовирус) от шимпанзета, като е модифициран, така че да не разболява хората. На този принцип екипът на Оксфорд е разработил и ваксина за MERS (коронавирус на близкоизточен респираторен синдром), който се появи през 2012 година. Тогава са отбелязали обещаващи резултати при клиничното тестване.

След като веществото навлезе в клетките, започва да произвежда коронавирусен шипов протеин, което стимулира имунната система да образува антитела и да активира T-клетки, които да унищожат инфектираните такива. В резултат на това, при следващ контакт на организма с коронавируса, антителата и Т-клетките го надвиват и предотвратяват развитието му.

През март стана ясно, че някои британски институти плащат на хора доброволно да се заразят с коронавируса, за да им инжектират ваксина след това.