ТРАЙНА//// Математиката на отлагането

Отлагането не винаги е нещо лошо – преди няколко години психологът и професор от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант се зарече да отлага повече, а не по-малко. Въпреки това, за повечето от нас късното започване на работа по определена задача често не е най-добрият поход.

Изследванията показват, че хроничните прокрастинатори печелят по-малко пари, изпитват по-високи нива на тревожност и дори са изложени на по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания. Постоянното отлагане на нещата не само означава, че свършвате по-малко, това е и наистина стресиращо.

И така, имайки предвид всички недостатъци, защо толкова много хора постоянно отлагат? Отговорът често се свежда до проста математика.

Според Пиърс Стийл и Корнелиус Кониг, разработчиците на Теорията за темпоралната мотивация, вашата мотивация за определена задача може да се изчисли по следната формула (това е опростената версия):

Мотивация = (Очаквания X Стойност) / (Импулсивност X Забавяне)

• Очаквания: колко е вероятно да успеете
• Стойност: какво ще спечелите в случай на успех
• Импулсивност: естествената ви склонност да отлагате нещата
• Забавяне: колко време имате, за да завършите задачата

Резултатът е текущото ви ниво на мотивация. Как ще реагирате, ако нещо има висока стойност, но имате достатъчно време, за да го завършите? Вероятно ще го отложите. Ако комбинирате висока стойност с липсва увереност във вашите способност и дълъг период от време за изпълнение, определено ще го отложите.

Дори и да не сте склонни да отлагате нещата, колкото по-малко уверени сте, толкова по-малко вълнуващ е резултатът, а колкото повече време ви трябва за да свършите нещо... толкова по-вероятно е да отлагате, преди да го започнете.

И така, защо в крайна сметка спирате да отлагате? С наближаването на крайния срок нивото ви на увереност започва да има по-малко значение, а вредите от незавършването на задачата излизат на преден план. Както пишат Стийл и Кониг, „Възприеманата полезност на дадена дейност се увеличава експоненциално с наближаването на крайния срок.“ Ако крайният срок за предаване на курсовата ви работа е утре, нямате друг избор, освен да започнете.

Разбира се, не ви е нужна математика, за да обясните феномена на отлагането. Не ви трябват и социални психолози. Те обаче могат да ви помогнат да го преодолеете.

В проучване, публикувано в „Applied Psychology: An International Review“, изследователи изпращали на студентите текстови съобщения два пъти на ден, за да ги помолят да помислят върху четири въпроса:

• „Нашите анализи показват, че студентите, които се справят най-добре в този курс, започват рано и предават лабораторния си доклад в деня преди крайния срок. За да демонстрирате, че сте прочели горното твърдение, моля повторете в следващото поле какво правят студентите, които се справят най-добре.“
• „Представете си, че в деня преди крайния срок на тази задача все още не сте започнали да работите по нея. Как се чувствате?“
• „Изследванията показват, че разделянето на по-големите задачи на по-малки може да помогне за мотивацията. Коя е следващата ви малка стъпка?“
• „Ако можехте да направите едно нещо, за да сте сигурни, че ще завършите лабораторния доклад навреме, какво би било то?“

Въпреки че езикът е малко формален, намеренията бяха ясни. Изследователите се надяваха, че ако накарат учениците да помислят за входните данни в уравнението на мотивацията, това ще доведе до увеличение на очакванията и стойността, както и ще намали импулсивността и забавянето.

Вземете за пример въпросите „Каква е следващата ви малка стъпка?“ и „Ако можехте да направите едно нещо, какво би било то?“. Разделянето на голям проект на по-малки стъпки може да изглежда по-малко обезсърчително. Същото важи и за това да се ангажирате да направите едно нещо, вместо да се заемете с изпълнението на цяла трудоемка задача.

Какъв е бил резултатът от проучването? В края на двете седмици учениците, които са получили тези четири въпроса са били значително по-склонни да започнат задачите си по-рано от тези, които не са ги получили.

С една уловка. Ефектът не e бил незабавен: както при рекламата, многократното излагане е изиграло ключова роля. Повечето хора са се нуждаели от няколко текстови съобщения и произтичащите от това моменти на размисъл, преди да спрат да отлагат и да започнат да действат. Колкото и да е странно, учениците не са имали нищо против повтарящите се напомняния, вероятно защото тези те в крайна сметка са им помогнали.

Опитайте този подход. Следващия път, когато имате проект или цел, за която знаете, че вероятно ще отложите, използвайте версия на четирите въпроса.

Накратко, те биха могли да изглеждат така:

• „Как успешните хора биха реализирали тази цел?“
• „Как бих се чувствал, ако не изпълня задачата?:
• „Какво е едното нещо, което мога да направя, за да съм сигурен, че ще я завърша навреме?“
• „Кое е първото (или следващото) нещо, което трябва да направя?“

Тъй като е базиран и на идентичността, първият въпрос е любимият ми. Би ли един добър търговец отложил уведомяването на клиент, че поръчката му ще пристигне изпратена със закъснение? Не. Би ли един добър лидер отложил разрешаването на конфликт между служителите? Не. Размислите за това какви искате да бъдете – и за това как искате да се чувствате, ще помогнат да се увеличи възприеманата стойност на задачата.

След това поставете подканите в календара си и си ги изпращайте два пъти на ден. И най-важното, отделете няколко минути, за да помислите действително за отговорите на всеки въпрос. Въпреки че може да отнеме ден или два, в крайна сметка саморефлексията ще започне да дава резултати, a математиката на отлагането ще започне да работи за вас, а не срещу вас.

……………..

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев