Шест области отново са в критичната зона на зараза с COVID-19

Кривата на коронавирусната инфекция отново тръгна нагоре. Засега, покачването на новите случаи на зараза е плавно, съотнесено към картината за цялата страна, но има няколко области, които пак влизат в критичната, червена зона със заболеваемост на над 120 на 100 хил души, става ясно от интервю на директора на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев за агенция "Фокус".

"На сайта на Националния център по заразни и паразитни болести качихме днес седмичния графичен анализ на данните от Националната информационна система. При него се дава информация за 14-дневната заболеваемост, която в страната върви нагоре. Дава се седмичният процент на положителни тестове, които се увеличават, както и седмичният брой лабораторни изследвания на 100 000 от населението. Новото, което представяме, е 14-дневната заболеваемост по възрастови групи. В картата на България, която даваме, има области където заболеваемостта е повече от 120 на 100 000 за 14 дни. Най-критичните са областите Кюстендил с 329 на 100 000, Пазарджик – 160, София-град – 161, Бургас – 189, Шумен – 143, Плевен – 170, Враца – 164. Областите с най-ниска заболеваемост за 14 дни са Видин, Добрич, Разград и Търговище. От месец февруари се забелязва плавно увеличение на броя на случаите, като в началото на месеца бяха 90 на 100 000 на дневна база, а сега вече са 132", коментира проф. Кантраджиев. 

По думите му това всичко трябва да ни държи нащрек и да се търси къде не се спазват мерките. "Неспазване на мерките са събирания по тържища, събиране на много хора без спазване на отстоения и носене на маска на открито, като на пешеходните зони в големите градове. В моловете наблюденията са, че няма спазване", поясни той.

Според проф. Кантарджиев, не бива да допускаме навлизането в България на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския щам, защото при тях един човек заразява повече хора. "Трябва да положим усилия да не допуснем разпространението на британския вариант. Той вече е в България и е в различни области на страната. Не трябва обаче да допуснем влизането на южноафриканския, бразилския и латиноамериканския вариант на щама, защото характерно за тези три варианта, дали нови генетични линии е, че увеличават възможността за предаване на заболяването. Тоест, болестта става по-прилепчива и един човек заразява повече хора, отколкото досега циркулиращите в Европа щамове и генетични линии на вируса", обясни проф. Кантарджиев. 

Националният център по заразни и паразитни болести тази седмица ще изследва около 100 щама с целогеномно секвениране, за да се види колко английски варианти има в страната. "Активно търсим и други варианти на вируса", добави той.