Страните, които не искат да разчитат на суперсилите за ваксина

След като появата на COVID-19 в Буенос Айрес през месец март парализира аржентинската столица, Хулиана Касатаро и нейните колеги изследователи, които работят по създаването на ваксина, осъзнават мащаба на проблема, пише в авторска статия Джеймс Патън за Блумбърг.

По това време САЩ, Европа и Китай вече бяха задвижили работата по намирането на лек срещу заразата. Колко време щеше да чака Аржентина, за да получи ваксина?

„Не искахме да си стоим по домовете. Искахме да използваме познанията си, за да помогнем в борбата с тази пандемия“, коментира Касатаро, която е учен в Националния университет Сан Мартин в Буенос Айрес.

Решен да осигури на Латинска Америка собствена защита от бързо разпространяващият се вирус, екипът на Касатаро, състоящ се от 10 жени и 2 мъже, бързо се залавя за работа. През месец май правителството на Аржентина отпуска грант от 100 000 долара на екипа, който покрива първоначалните проучвания за разработване на ваксина. Тестовете върху хора могат да започнат след около 6 месеца.

САЩ и други суперсили си запазиха милиарди дози от редица ваксини, които са най-близо до финалната линия. Това предизвика опасения, че по-бедните страни ще останат на заден план и че ваксините ще стигнат бавно до голяма част от 7,8-те млрд. души, които живеят на планетата. По тази причина десетки лаборатории, изследователи и компании – от Тайланд до Нигерия, запретнаха ръкави и започнаха работа по собствени предпазни мерки.

Организации като СЗО, Коалицията за епидемична подготовка и иновации (CEPI) и Алианса за ваксини – Gavi полагат големи усилия, за да гарантират, че ваксините ще достигнат и до развиващите се страни. Спомените от 2009 г., когато светът бе изправен пред пандемията от свински грип, все още не са избледнели. Тогава ваксините срещу заразата рядко напускаха границите на най-богатите страни.

Не е лесно да се работи в сянката на големите фармацевтични компании, особено ако някои от техните ваксини бъдат одобрени за масово производство и употреба. Дори и работата на учените в тези по-бедни страни да не доведе до създаването на лек, който да победи вируса, тя може да им даде предимство в борбата с бъдещи зарази.

Аржентинската ваксина е една от 170-те ваксини, които в момента се разработват по света, според данни на СЗО. Според британската компания за анализи Airfinity в момента се работи по над 280 ваксини, като в това число влизат 50, които се разработват в страни с по-ниски доходи, включително Индия, Турция, Египет и Казахстан.

Ситуацията в развиващия се свят обаче става все по-тежка. Общият брой на регистрираните случай на заразени с COVID-19 в Аржентина надмина 350 хил., от които повече от 7500 са завършили с фатален край. Съседна Бразилия е в втора в света по общо брой инфекции с над 3,6 млн. случая, докато в Индия бе прескочена границата от 3 млн.

Една от най-бързо напредващите разработки за ваксина, извън развитите страни, е тази на Тайланд. Учените от азиатската страна планират да започнат тестове с хора още през септември.

Всички тези разработки бяха изпреварени от руската Спутник V, която бе одобрена от президента Владимир Путин преди да бъде подложена на последната клинична фаза, при която се тества върху хиляди доброволци. Според руските власти най-малко 20 страни са проявили интерес към закупуването на ваксината, което показва спешността на ситуацията.  

Латинска Америка получи глътка въздух, след като Аржентина и Мексико сключиха споразумение за производството на 250 млн. от първоначалните дози на експерименталната ваксина на Astra Zeneca благодарение на подкрепа от страна на фондацията на милиардера Карлос Слим.

Същевременно с това Китай предложи на страните от Латинска Америка и Карибския регион заем от 1 млрд. долара, с които да бъдат закупени ваксини.

Въпреки това разпространението на първите 1 млрд. дози от ваксината няма да се случи преди края на следващата година, сочат данни на  Airfinity. В крайна сметка не се знае и дали водещите кандидат-ваксини ще получат одобрение и дали ще бъдат ефективни в различни среди и ситуации.

Африканските страни определено не искат повторение на ситуацията от 2006 г., когато бяха представени ваксини срещу ротавирус, казва нигерийският изследовател Оладипо Колауоле. Ранните версии на тези ваксини не бяха толкова ефективни там, колкото в развитите страни, въпреки че последвалите версии дадоха по-добри резултати.

На фона на преминаването на прага от 1 млн. заразени в Африка, компанията на Колауоле – Helix Biogen Consult, започна работа с местни учени за разработването на ваксина. Те планират скоро да започнат тестове върху животни и се надяват работата им да премине границите на страната и да бъде оценена в международен план.

„Ние не се притесняваме само за Нигерия, а и за Африка и за света като цяло“, коментира той.

Въпреки това учените от развиващите се страни са изправени пред редица препятствия, казва бившият служител на СЗО Мари-Пол Киени, която сега е директор по изследванията във френския институт Inserm.

Шансовете за успех са значително по-малки в страните, които нямат съществуващи индустрии за разработване на ваксини. Макар че повечето държави искат да изградят местно производство, бизнесът с ваксините е скъп и сложен, което прави надпреварата с големите компании още по-трудна.

Целта е да се постигне „технологичен суверенитет“, така че Аржентина да не трябва да гледа от разстояние как другите страни излизат от пандемията с помощта на ваксина, обяснява Касатаро. „Чакането е много изнервящо“, казва тя.