България на две скорости: София се движи напред, а периферията изостава

Брутният вътрешен продукт, доходите и пенсиите в София растат с бързи темпове, а столицата убедително държи лидерството по всички ключови икономически показатели. Това води и до едни от най-ниските нива на бедност в страната. Така обобщават картината анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ) в изследването „Регионални профили: показатели за развитие 2025“.

Въпреки лекото свиване на заетостта и покачването на безработицата, столицата остава областта с най-нисък дял на безработните. Тя е и регионът с най-голямо население в трудоспособна възраст – фактор, който продължава да подкрепя икономическата ѝ динамика.

София традиционно заема първото място по привличане на инвестиции, като през 2025 г. тенденцията се затвърждава: както вътрешните, така и външните вложения растат, а добавената стойност на произведената продукция остава най-високата в страната. Областта се откроява и като инфраструктурно най-развитата, макар че е сред трите региона с най-високи местни данъци. Финансовата ѝ самостоятелност остава стабилна.

Демографски София продължава да бъде изключение от общата картина в страната – привлекателна за младите хора и с ясно изразено образователно предимство. Столицата е лидер по резултати от матурите по математика и български език и литература, както и по брой студенти и ученици, записани в прогимназиален етап.

Здравната система също стои силно - по основните показатели тя отстъпва единствено на област Плевен, но пък регистрира най-високата средна продължителност на живота и най-ниската детска смъртност. Натовареността на съдилищата и относително високата престъпност остават предизвикателства, но пък културният живот е сред най-интензивните в страната, а използваемостта на водните ресурси – висока.

Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика, подчерта пред Българското национално радио, че изследването обхваща актуалните показатели за всички 28 области и проследява развитието им в широк спектър от сфери – от икономика, трудов пазар и инвестиции, през инфраструктура и местни финанси, до демография, образование, здравеопазване, сигурност, околна среда, култура и туризъм.

Основният извод от анализа е, че икономическото и социалното развитие в България продължава да бъде „на две скорости“. Стопанската активност, човешките ресурси и инвестициите се концентрират в няколко силни градски центрове – най-вече София – които генерират по-висока добавена стойност и имат по-качествена инфраструктура и по-добре функциониращи пазари на труда. Това създава солидна основа за растеж, но оставя голяма група области със системни ограничения: по-ниски доходи, слаба фирмена динамика, висока безработица, недостиг на умения и затруднен достъп до услуги.

На противоположния полюс остават области като Видин и Монтана, където уязвимата структура на заетостта и по-неблагоприятният образователен профил на работната сила продължават да бъдат пречка за развитие. Половината български области получават „слаба“ оценка по отношение на инвестициите.

ИПИ предупреждава: поляризацията вече не е само икономическа – тя е демографска, образователна и здравна. Това прави предизвикателството още по-дълбоко и поставя въпроса дали и как регионалните различия могат да бъдат преодолени.