Евростат: В България се събират годишно около 61 хиляди тона електронен скрап

През 2016 г. у нас са били събрани 8,6 кг отпадъци от електрическо и електронно оборудване на глава от населението при среден показател за ЕС от 8,9 кг, показват данни от анализ на Евростат за събирането, обезвреждането или рециклирането на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, предаде БТА.

По този начин общото количество отпадъци от електронен скрап у нас е било около 61 хиляди тона. Освен това, страната ни е единствената в ЕС, в която има отчетен ръст от близо 110 процента при събирането на електронен скрап през 2016 г., което се дължи на организираните кампании за събиране на ненужна битова техника. Тези кампании са били организирани като събиране срещу заплащане, осигуряващо пряко възнаграждение или ваучери на гражданите, отчита анализът.

У нас във всеки по-голям град има по няколко специализирани и лицензирани фирми, които при определени критерии извършват безплатно изнасянето на ненужния електронен скрап, а в столицата техният брой е значително по-голям.

Все повече българите предпочитат да потърсят фирма, специализирана в утилизацията на битови електроуреди, като всяка компания, извършваща такава дейност, изнася безплатно и извозва старите телевизори, компютри, тостери, перални, детски играчки и всякаква друга електроника, която е повредена и ненужна. Експерти съветват също в никакъв случай да не се оставят старите и ненужни битови уреди пред входа, тъй като има риск да бъде получена и глоба от общината.

Електрониката в домовете и офисите ни става все повече и по-необходима, като по тези причини доста често през последните години се налага старите уреди да бъдат подменени с по-нови и по-качествени.

За сравнение - през 2007 г. българите са изхвърляли средно по 3 кг електронен скрап на глава от населението или около 20 хиляди тона, докато през 2016 г. количеството на ненужната битова електроника почти се е утроило до 60 хиляди тона.

Според данните на Евростат общото количество на отпадъците от електрическо и електронно оборудване, събрано в държавите-членки на ЕС през 2016 г., варира значително, като наличие на най-голямо количество електронен скрап е отчетено в Швеция - 16,5 кг на жител.

За Румъния този показател е близо 10 пъти по-малък - тоест по 1,6 кг електронен скрап на жител, което на практика означава, че в северната ни съседка значително по-дълго оползотворяват живота на старите електроуреди.

Разликата в количеството изхвърлен електронен скрап в различните страни от ЕС отразява разликите в нивата на потребление на електрически и електронни стоки, както и различните нива на ефективност на съществуващите схеми за събиране на отпадъци.

Повече от половината - над 55 процента от общото електрическо и електронно отпадъчно оборудване, събрано през 2016 г. в страните на ЕС, се дължи на големите домакински уреди. Следват уреди за изчислителна техника и телекомуникационно оборудване - 15 процента, потребителско оборудване или фотоволтаични панели - 13 процента, както и малки домакински уреди - 9 процента. Около 7 процента от отпадъците от електрическо и електронно оборудване включват електрически инструменти, осветление, играчки и спортно оборудване.

За периода 2015 - 2016 г. количеството електрическо и електронно оборудване, пуснато на пазара в страните на ЕС, се е увеличило с около 3 пункта от 9,8 милиона тона - до 10,1 милиона тона. Големите домакински уреди възлизат на 2,5 млн. тона, което обяснява и факта, че те формират повече от половината от общото събрано в ЕС отпадъчно електрическо и електронно оборудване през 2016 г. , отчита Евростат.

Според анализа съвременната електроника е сложна смес от материали и компоненти, които поради опасното си съдържание и ако не се управляват правилно, могат да причинят сериозни екологични и здравни проблеми. Освен това, производството на съвременна електроника изисква използването на оскъдни и скъпи ресурси. За да се подобри екологичното управление и да се допринесе за кръговата икономика, е необходимо да се повиши ефективността на ресурсите. В това отношение събирането, третирането и рециклирането на електрониката в края на живота й - е от съществено значение за икономиката на ЕС.