Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалия свят

Земята е с приблизително с 1,1 ℃ по-топла , отколкото беше в началото на индустриалната революция. Затоплянето не е равномерно – в някои региони това става с много по-бързи темпове. Един такъв регион е Арктика, според  Джонатан Бамбър, професор по физическа география, Бристолски университет.

Ново проучване показва, че Арктика се е затоплила почти четири пъти по-бързо от останалия свят през последните 43 години, поради процес, наричан „арктическо усилване”. Това означава, че Леденият континент е средно с около 3 ℃ по-топла, отколкото през 1980 г., пише той за The Conversation. Данните будят тревога, защото Арктика съдържа чувствителни и деликатно балансирани климатични компоненти, които ако бъдат подложени на натиск твърде силно, ще отговорят с глобални последици.

Защо Арктика се затопля толкова по-бързо?

Голяма част от обяснението се отнася до морския лед. Това е тънък слой (обикновено с дебелина от един метър до пет метра) морска вода, която замръзва през зимата и частично се топи през лятото.

Морският лед е покрит с ярък слой сняг, който отразява около 85% от входящата слънчева радиация обратно в Космоса. Обратното се случва в открития океан. Като най-тъмната естествена повърхност на планетата, океанът поглъща 90% от слънчевата радиация.

Когато е покрит с морски лед Северният ледовит океан действа като голямо отразяващо одеяло, което намалява поглъщането на слънчевата радиация. Тъй като морският лед се топи, степента на абсорбция се увеличава, което води до положителна обратна връзка, при която бързият темп на затопляне на океана допълнително усилва топенето на морския лед, допринасяйки за още по-бързо затопляне на океана.

Тази обратна връзка до голяма степен е отговорна за това, което е известно като „арктическо усилване”, и е обяснението защо Арктика се затопля толкова повече от останалата част на планетата.

Подценява ли се усилването на Арктика?

Използвани са числени климатични модели за количествено определяне на мащаба на арктическото усилване . Те обикновено оценяват коефициента на усилване на около 2,5 , което означава, че Арктика се затопля 2,5 пъти по-бързо от средното за света. Въз основа на данните от наблюденията на температурите на повърхността през последните 43 години, новото проучване оценява скоростта на усилване в Арктика на около четири пъти.

Рядко климатичните модели получават толкова високи стойности. Това предполага, че моделите може да не уловят напълно пълните вериги за обратна връзка, отговорни за „арктическото усилване” и може, като следствие, да подценят бъдещото затопляне на Арктика и потенциалните последици, които го придружават.

Колко трябва да сме загрижени?

Освен морския лед, Арктика съдържа и други климатични компоненти, които са изключително чувствителни към затопляне. Ако бъдат под силен натиск, те също ще доведат до глобални последици.

Един от тези елементи е вечната замръзналост – постоянно замръзнал слой от земната повърхност (вече не толкова голям). С повишаването на температурите в Арктика активният или най-горният слой на почвата, който се размразява всяко лято, се задълбочава. Това от своя страна повишава биологичната активност в активния слой, което води до освобождаване на въглерод в атмосферата.

Арктическата вечна замръзналост съдържа достатъчно въглерод, за да повиши глобалните средни температури с повече от 3℃ . Ако размразяването на вечно замръзналия слой се ускори, има потенциал за неустоим процес на положителна обратна връзка, често наричан въглеродна бомба със закъснител във вечната замръзналост. Освобождаването на предварително съхранен въглероден диоксид и метан ще допринесе за по-нататъшно затопляне на Арктика, което впоследствие ще ускори бъдещото размразяване на континента.

Вторият арктически компонент, уязвим от повишаване на температурата, е ледената покривка на Гренландия. Като най-голямата ледена маса в северното полукълбо, тя съдържа достатъчно лед да повиши световните морски нива със 7,4 метра, ако се разтопи напълно.

Когато степента на топене на повърхността на ледена шапка надвиши скоростта на натрупване на сняг през зимата, тя ще загуби маса по-бързо, отколкото ще натрупа. Когато този праг бъде превишен, повърхността му се понижава. Това ще ускори темпото на топене, тъй като температурите са по-високи на по-ниски височини.

Тази обратна връзка често се нарича нестабилност на малката ледена шапка . Предишни изследвания показват, че необходимото повишаване на температурата около Гренландия, за да бъде преминат този праг, е около 4,5 ℃ над прединдустриалните нива. Предвид изключителното темпо на затопляне в Арктика, преминаването на този критичен праг бързо става вероятно.

Въпреки че има някои регионални разлики в степента на усилване на Арктика, наблюдаваният темп на затопляне там е много по-висок от предполагаемите модели. Това ни довежда опасно близо до ключови климатични прагове, чието преминаване ще има глобални последици. Както знае всеки, който работи по тези проблеми, това, което се случва в Арктика, не остава в Арктика.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка