МАЕ предупреждава за рекорден ръст на въглеродните емисии до 2023 г.

Световните въглеродни емисии са на път да достигнат рекордни нива в рамките на следващите две години, ако правителствата не засилят фокуса върху чистите енергии в плановете си за възстановяване от пандемията от COVID-19, това се посочва в доклад на Международната агенция за енергията (МАЕ) в доклад, цитиран от в. „Гардиън“.

От МАЕ посочват, че след спада през миналата година, емисиите ще отбележат ръст през тази и следващата, като през 2023 г. те ще достигнат най-високите си нива в човешката история като изравнят или задминат рекорда, поставен през 2018 г.

Подобен ръст ще постигането на целите от Парижкото споразумение за климата за ограничаване глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 г. в сравнение с периода преди индустриализацията и полагане на усилия за неговото ограничаване до 1,5 градуса по целзии, почти невъзможни.

Прогнозата за този рекорден ръст е базирана на сравнително ниския дял на чистата енергия във възстановителните планове на страните по света.

„От повече от 16-те трилиона долара, похарчени за възстановяването от COVID-19, само 2% отиват за инвестиции в чиста енергия. Тези инвестиции не са достатъчни. През 2023 г. ще достигнем рекордни нива на въглеродни емисии. Това е притеснително“, коментира директорът на агенцията Фатих Бирол.

От МАЕ отбелязват, че прогнозираният ръст на емисиите ще дойде най-вече от развиващите се икономики, тъй като богатите страни като САЩ, държавите членки на ЕС, Япония и Южна Корея инвестират повече във възобновяемата енергия. Страните от Латинска Америка, Индия, Индонезия и други развиващи се държави обаче изостават в този тип инвестиции.

„Около 90% от прогнозирания ръст на емисиите ще дойде от развиващия се свят, така че предоставянето на помощ за зелени инвестиции в тези страни е от ключово значение“, каза Бирол.

„В глобален мащаб няма недостиг на капитал за инвестиции в зелена енергия, но този капитал не е насочен към проекти в развиващите се икономики. Съществува виждането, че там рискът е по-голям“, добави той.

Бирол призова институции като Международния валутен фонд да увеличат усилията си за директно финансиране на проекти за чиста енергия. В повечето части от света слънчевата и вятърната вече са по евтини от изкопаемите горива, инвестициите в енергийна ефективност носят по-висока възвращаемост, а технологиите за електрически автомобили стават по-достъпни.

„Богатите страни трябва да изпълнят обещанието си за осигуряване на 100 млрд. долара годишно финансиране за проекти за чиста енергия в развиващите се страни, което да им помогне да намалят емисиите си и да се справят с екстремното време“, коментира Бирол, като добави, че тази сума трябва не трябва да бъде таван, а най-ниската възможна инвестиция.

Намаляването на емисиите в развиващите се страни струва по-малко, отколкото в индустриализирания свят, което дава на богатите държави допълнителна мотивация. „Развитите икономики имат икономическа полза и морално задължение да осигурят климатично финансиране за развиващия се свят“, каза още Бирол.