МАЕ: Напредъкът по прехода към чиста енергия продължава да е твърде бавен

Напредъкът по прехода към чиста енергия остава твърде бавен, за да се създаде траен спад към нулеви емисии. Това заяви Международната агенция по енергетика, цитирана от Си Ен Би Си.

Базираната в Париж отправи това предупреждение в съобщение, придружаващо нейния доклад „Световна енергийна перспектива за 2021 година“. Широкомащабният доклад идва преди с Конференцията на ООН по изменението на климата COP26, която ще се състои в Глазгоу между 31 октомври и 12 ноември.

Според доклада, макар че продажбите на електрически превозни средства са достигнали нов рекорд през 2020 г., а възобновяемите енергийни източници са продължили бързия си растеж, всички данни показват „че скоростта на промяна в енергийния сектор среща противодействие под формата на упоритостта на статуквото“.

„На фона на всички напредък, постигнат от възобновяемите енергийни източници и електрическата мобилност, през 2021 г. се наблюдава голямо възстановяване на употребата на въглища и петрола. До голяма степен на това се дължи и второто най-голямо годишно увеличение на въглеродните емисии в историята“, отбелязват от МАЕ.

В доклада се представят няколко сценария за идните годни. Един от тях предвижда ситуация, при която „почти всичкият нетен ръст на търсенето на енергия до 2050 г. се покрива от източници с ниски емисии“.

Макар че този сценарии изглежда обещаващ на пръв поглед, МАЕ предупреждава, че дори при него глобалните емисии ще останат на нива, сходни на днешните. „В резултат средните глобални температури ще продължат да се покачват докато през 2100 г. стигнат 2,6 градуса по Целзий над нивата преди индустриалната революция.

Друг сценарии разгледа какво би се случило, ако ангажиментите за въглеродна неутралност, поети от редица правителства, бъдат реализирани в срок.

При този сценарии повишението на средните глобални температури ще бъде с около 2,1 градуса до 2100 г.

Докладът на МАЕ и срещата COP26 са под сянката на Парижкото споразумение за климата, постигнато през декември 2015 г.

Определяно от ООН като „обвързващ международен договор за изменението на климата“, споразумението има за цел ограничаване глобалното затопляне до по-малко от 2 градуса по Целзий до 2050 г. в сравнение с периода преди индустриализацията и полагане на усилия за неговото ограничаване до 1,5 градуса по Целзий.

Постигането на тези резултати е огромно предизвикателство, като от ООН отбелязват, че повишението с 1,5 градуса по Целзий е „горната граница“, когато става въпрос за избягване на най-тежките последици от климатичните промени.

Позовавайки се на настоящата траектория на емисиите на CO2, ООН посочва, че „температурата може да се повиши с 4,4 градуса до края на века“.

„Изключително окуражителната инерция на чистата енергия в света се изправя срещу упоритото присъствие на изкопаемите горива в нашите енергийни системи“, коментира ръководителят на МАЕ Фатих Бирол.

„Правителствата трябва да разрешат този проблем на срещата COP26, като дадат ясен сигнал, че се ангажират с бързото увеличаване на чистите и устойчиви технологии на бъдещето. Социалните и икономическите ползи от ускоряването на прехода към чиста енергия са големи, а цената ба бездействието е огромна“, добави той.