Петролът поевтиня на фона на опасенията за инфлация и засилването на вълната от COVID-19 в Азия

Цените на петрола се понижиха с над процент в ранната търговия в сряда на фона на подновените притеснения за търсенето, след като броя на новите случаи на заразени с коронавирус в Азия продължи да расте, предаде Ройтерс. На пазара се отразиха и страховете, че нарастващата инфлация може да накара Федералния резерв на САЩ да увеличи лихвените проценти, което може да ограничи икономическия растеж.

Към 8:35 часа българско време цената на сорта брент се понижи с 0,64 долара, или 0,93%, до 68,07 за барел, след като вчера за кратко прескочи прага от 70 долара за барел. В крайна сметка обаче бечмаркът завърши сесията във вторник със спад от 1,1%. Американският лек суров петрол WTI поевтиня с 0,64 долара, или 0,98%, до 64,85 долара за барел, след като вчера се раздели с 1,2% от стойността си.

Скокът на цената на брента над 70 долара дойде на фона на оптимизма около отварянето на икономите в Европа и САЩ – някои от най-големите потребители на петрол в света. Малко по-късно обаче цената отново тръгна надолу на фона на страховете за търсенето в Азия, след като Индия, Тайван, Виетнам и Тайланд отчетоха ръст на заразените с COVID-19 и въведоха нови ограничителни мерки.

Несигурността около инфлацията също накара инвеститорите да намалят покупките на рискови активи, сред които и петрола.

Според старшия икономист на Westpac Джъстин Смирк Федералният резерв на САЩ може да повиши лихвените проценти, тъй като страховете от ръст на инфлацията се отразяват върху перспективите за растеж.

„Фед е много сериозен по отношение на поддържането на ниски лихви, но пазарът спекулира за по-ранна промяна на политиката“, коментира той.

Федералният резерв смята да запази ниските лихви поне до 2023 г., макар че пазарите на фючърси показват, че инвеститорите очакват централната банка да започне да вдига лихвените проценти от септември 2022 г.

Вчера Американският петролен институт съобщи, че запасите от суров петрол на САЩ са нараснали с 620 хил. през седмицата до 14 май, докато тези на бензин и дестилати са паднали съответно с 2,8 млн. и 2,6 млн. барела. Очакванията на анализаторите бяха за ръст на запасите от петрол с 1,6 млн. барела, докато спадът при бензина и дестилатите бе по-голям от прогнозираното.