Правителството предлага рестарт на проекта АЕЦ „Белене” на пазарен принцип

Правителството предлага рестарт на проекта АЕЦ „Белене” на пазарен принцип. Министър Теменужка Петкова запозна журналисти в МС с решение на правителството в изпълнение на решение на НС от 2 март тази година, с което беше възложено на министъра на енергетиката в срок до 30 юни тази година да подготви доклад с конкретни предложения за най-добрия начин за оползотворяване на всички активи във връзка с проекта АЕЦ „Белене”. Работна група от енергийни експерти беше натоварена да разработи всички възможни варианти за оползотворяване на оборудването.

Теменужка Петкова посочи, че предложението, което е внесла днес в МС, заедно с доклад на работна група, е да бъде направен опит проектът АЕЦ „Белене” да се реализира на пазарен принцип, да се възобновят дейностите, свързани с възможността за реализация чрез избор на стратегически инвеститор, без предоставяне на държавна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.

Правителственото предложение ще бъде внесено от енергийния министър в Народното събрание.

Правният способ ще бъде чрез отделяне на активите и пасивите на НЕК в отделно дружество. Ще трябва да бъде стартирана такава процедура , до края на годината е добре процедурата да бъде подготвена нормативно , да бъде проведена, за да се види доколко реален е инвеститорският интерес, който през последната една година доста сериозно се заявява, допълни Теменужка Петкова.

Рестарт се прави, когато операционната система е натрупала грешки и не работи, а при рестарта тя почва да работи по-добре, коментира вицепремиерът Томислав Дончев. По думите му в днешното решение няма нищо спонтанно, тъй като още в момента, когато е имало решение на арбитража, още от доставката на произведеното оборудване, за всички е ясно , че трябва да бъде намерено най-доброто от икономическа и от техническа гледна точка решение този актив да бъде оползотворен. Томислав Дончев допълни, че най-лошата опция е да не правим нищо, да продължим да съхраняваме оборудването и то да трупа разходи, да не носи каквито и да е ползи.

В годините назад освен всички разговори със заинтересовани компании, които биха желали да участват в изграждането на нова ядрена мощност в България, сме водили разговори и за препродажба на оборудването, допълни Дончев. По думите му такава е възможна, но цената, която бихме получили при препродажба, ще покрие една нищожна част от разходите. Анализирани са във времето различни варианти, като сравнението им показва, че днешното решение е най-обоснованото от икономическа гледна точка и най-изрядното от техническа, отбеляза вицепремиерът.

По думите на Дончев хубавото е, че ако се появят повече кандидати, ще имаме вариант да избираме между най-доброто предложение. При един подобен сценарий държавата би била съдружник, делът е трудно да се определи към момента, защото зависи от цялата стойност на проекта, но се надявам това да е дял, който да позволява да се контролира дейността на дружеството, плюс всички инструменти на държавата да контролира безопасността и здравето на гражданите, каза Дончев. Според него е нелепо решението от днес да бъде вкарвано в координатна система на някакви геополитически емоции, в координатна система Изток - Запад.

Вицепремиерът увери, че решението не е насочено към нито един сектор от българската енергетика и ако пазарът реагира и покаже, че една нова мощност има бъдеще, тя ще бъде изградена. Томислав Дончев уточни, че проектът или ще бъде реализиран като пазарен, или няма да бъде реализиран. Пазарен означава без дългосрочни договори за гарантирано изкупуване на енергията, без държавна гаранция, разчитайки че цената на произведената енергия ще е достатъчно атрактивна, за да бъде изкупувана не само на българския пазар, отбеляза още той Донев допълни, че намерението е процедурата, с която ще бъде подбран инвеститор да бъде конкурентна, честна и прозрачна.

Вицепремиерът и енергийният министър отказаха да се ангажират с това колко инвеститори ще се явят и определиха възможността да се коментира дата за първа копка като несериозна към този момент. Би било успех , ако в рамките на годината сме в състояние да обявим процедурата, а една конкурентна процедура няма как да отнеме по-малко от няколко месеца, каза Дончев, цитиран от БТА. По думите му , ако предположим, че е избран най-добрият кандидат и ако се отчетат технически, административни и формални действия, раздвижване на площадката би могло да има към 2020 година.

Ако няма инвеститорски интерес, вариантите са два - или препродажба на оборудването, което няма как да се случи при особено изгодни условия или инсталиране на един от реакторите на площадката на АЕЦ "Козлодуй".

Теменужка Петкова даде информация за анализираните от работната група варианти за възможността за най-рационално използване на активите по проекта АЕЦ "Белене".

Сред тях са вариант, при който не се предприемат никакви действия във връзка с оборудването, като при него негативите са много повече от позитивите. В оборудването са инвестирани малко над 3 милиарда лева.Това е най-лошият вариант от гледна точка на енергийната сигурност, защото анализът на БАН показва, че в следващите години ще има нужда от нови базови мощности не само за България, но и за целия регион.

Вторият вариант е свързан с възможността оборудването да бъде продадено на трето лице, като анализът показва, че подобен вариант е трудно реализируем и почти невъзможен. По отношение на реализацията на оборудването, са разгледани също няколко варианти. Първият е, при който НЕК и БЕХ запазят едноличното участие в този проект. Той е малко вероятен , защото те нямат финансовата възможност да участват в такъв мащабен проект, чиято първоначална стойност е около 20 милиарда лева.

Има и вариант проектът да се реализира от изцяло частен инвеститор, което също не е удачно за държавата. Вариантът НЕК да участва с наличните активи, които имаме във връзка с реализацията на този проект предполага стартиране на процедура за стратегически инвеститор и това е един от най-работещите варианти, допълни Петкова.

Разгледан е и вариантът, в който един от реакторите ще може да бъде изграден на седми блок на АЕЦ „Козлодуй”.