Сагата с газопровода "Северен поток-2" приема нови обрати

Германия се намира в разгара на четвъртата пандемична вълна, а миналата сряда германската канцлерка Ангела Меркел определи ситуацията с COVID-19 в страната като драматична. На политическата сцена в Германия ситуацията е не по-малко турбулентна. Изборите през септември бяха спечелени със съвсем малка преднина от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), която бе принудена да води сложни и продължителни преговори за съставяне на управляваща коалиция "светофар" със "Зелените" и Свободната демократическа партия (СвДП). 

На този фон миналия вторник дългогодишната сага с пускането на предизвикалия много полемика газопровод "Северен поток-2" прие нов неочакван обрат, пише БТА в обзорен материал по темата.

Германският енергиен регулатор спря сертифицирането на газопровода заради правни претенции към организационната форма на компанията оператор като постанови, че базираният в Швейцария консорциум трябва да създаде дъщерно дружество в Германия, за да получи желания лиценз за дейност.

Решението бе изненада за Кремъл, който очакваше газопроводът да заработи още през октомври. Само ден преди това германската Федерална агенция за регулация на мрежите съобщи, че украинската държавна компания "Нафтогаз" също ще участва в сертифицирането на оператора на проекта "Северен поток-2".

Германският регулатор реши също така, че в сертификацията ще участва и Операторът на газопреносната система на Украйна. Ръководителят на "Нафтогаз" Юрий Витренко приветства решението на германския регулатор. Украйна е противник на газопровода и ще загуби приходи от транзитни такси, ако руският газ започне да тече по тръби извън територията й. 

Според германския регулатор сертификацията на оператора на "Северен поток-2" е възможна само ако този оператор е организиран в правна форма съгласно германското законодателство, а сегашното регистрирано в Швейцария дружество, създадено да управлява германската част от газопровода, не отговаря на условията да бъде "независим преносен оператор". Докато "основните активи и човешки ресурси не бъдат прехвърлени" на новото дъщерно дружество и тази стъпка бъде проверена, процедурата по сертифициране ще бъде замразена, съобщи Бундеснецагентур. Според германски правителствени източници последното решение на германския регулатор може да отложи въвеждането в експлоатация на "Северен поток-2" до март догодина.

Кремъл заяви още на следващия ден след обявяването на решението на регулатора, че не съзира политически мотив зад приемането му и каза, че сертификацията е "сложен процес". Според източници на Ройтерс, Германия е настоявала "Газпром" да спазва както германските закони, така и правилата на Европейския съюз, и е предупредила да се избягват незаконни продажби на газ.

Спорът за актуализираната газова директива на ЕС, която влезе в сила на 23 май 2019 г., обаче остава още един препъникамък пред пускането на газопровода. Нейните разпоредби гласят, че тръбата, положена след определена дата, трябва да бъде или частично запълнена от алтернативен доставчик, или нейният участък на територията на ЕС трябва да е собственост на трета компания. Засега германският регулатор и съдебни органи решиха да не правят изключение за възлизащия на стойност 11 млрд. долара проект "Северен поток-2" от действието на директивата. 

Това не е първото спиране на сертификацията на "Северен поток-2", като подобно имаше за подводната част от газопровода от страна на международната сертификационна компания "Дет норске веритас" през януари 2021 г., след приемането на поредния пакет американски санкции срещу него. Срещу тръбата остро възразяват както САЩ, така и редица европейски държави, според които газопроводът ще направи Европа още по-зависима от руския газ. Русия отрича да е намалила нарочно доставките на газ за ЕС и да е предизвикала енергийната криза с цел по-бързо да бъде сертифициран и пуснат "Северен поток-2". 

Вчера министерството на финансите на САЩ въведе нови санкции във връзка с проекта за газопровод "Северен поток 2". Този път под прицел е базираната в Кипър компания за морски транспорт "Трансадрия", и намиращият се под руски флаг кораб "Марлин". Рестрикциите се въвеждат въз основа на закона за защита на енергийната сигурност на Европа (PEESA), датиращ от 2019 г. и подписан от президента на САЩ Джо Байдън през август тази година. Той позволява на американската администрация да въвежда санкции по отношение на някои руски тръбопроводи, предназначени за износ на енергоносители, припомня ТАСС. 

За санкциите срещу "Трансадрия" и "Марлин" съобщи още онзиден американският държавен секретар Антъни Блинкън. Тогава стана ясно, че Държавният департамент на САЩ е внесъл в Конгреса доклад въз основа на закона за защита на енергийната сигурност на Европа. В доклада се споменава за втори плавателен съд, който не бе назован от Блинкън. Според медийни информации обаче САЩ са решили въпросният кораб да не попада в черния списък, тъй като е германска собственост. Според агенция Блумбърг това е "Блу шип", който е собственост на структура, свързана с германското правителство. До този момент администрацията на американския президент Джо Байдън е наложила санкции на осем лица и е квалифицирала 16 плавателни съда като блокирана собственост във връзка със "Северен поток 2". 

Целта на новите санкции вероятно е да бъде засилен натискът върху Русия, без да бъде настройвана Германия срещу САЩ, отбелязва агенция Блумбърг. Администрацията на Байдън се отказа да се бори директно срещу "Северен поток 2", отбелязва Франс прес. Агенцията определя новите санкции като символични.

По оценки на САЩ газопроводът ще бъде въведен в експлоатация до няколко месеца. Новите американски санкции бяха приветствани от изпълнителния директор на украинската газова компания "Нафтогаз" Юрий Витренко, според когото Русия използва природния газ в качеството на геополитическо оръжие, посочва ДПА.