Доналд Туск ще води срещата ЕС-Западни Балкани

Днес ще се проведе срещата на върха между Европейския съюз и страните от Западните Балкани в София. Тя  ще бъде водена от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който ще представлява ЕС, заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. На срещата ще присъстват още председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, върховният представител за външната политика и сигурността на ЕС Федерика Могерини и еврокомисарят по европейската политика за съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан.

Срещата на върха, посветена на европейската перспектива на държавите от Западните Балкани  - Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Македония, Албания и Косово, е първата по рода си от 15 години насам. Сред гостите са президентът на Франция Еманюел Макрон, канцлерът на Германия Ангела Меркел, премиерът на Обединеното кралство Тереза Мей.

Темата на срещата е „Свързаност“ – по отношение на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, образование и други.

Освен свързаността и европейската перспектива за страните от Западните Балкани се очаква по време на срещата да бъдат обсъдени и други теми като  опасността за иранското ядрено споразумение и насилието между израелци и палестинци, промяната на пакет "Мобилност", за която настояват от българския транспортен бранш, предаде Дарик. 

До последно нямаше яснота дали представителите на Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия - петте държави членки на ЕС, непризнали Косово за независима ще присъстват на срещата.

По време на срещата на върха за Западните Балкани не се очаква да има конкретни дати или въобще думата „разширяване”, но трябва да се радваме, че сядането на една маса и присъствието на държавниците ги има.

Това коментираха в студиото на bTV Стефан Тафров, бивш постоянен представител на България в ООН и Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, по повод започващата среща в НДК.

Керемдчиев направи паралел и със срещата с турския президент Реджеп Ердоган във Варна през март. По думите му самото случване, сядането на една маса и на двете срещи – това е само по себе си новина и положителен факт.  

„В заключителните документи няма дати, няма и думите разширяване и това е голяма отстъпка. Едва ли ще има пробив в македоно-гръцките отношения”, посочи Тафров. Според него трябва да обърнем особено внимание на Македония, която би трябвало да е приоритет за нас.

По време на срещата на върха за Западните Балкани не се очаква да има конкретни дати или въобще думата „разширяване”, но трябва да се радваме, че сядането на една маса и присъствието на държавниците ги има.

Това коментираха в студиото на „Тази сутрин” Стефан Тафров, бивш постоянен представител на България в ООН и Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, по повод започващата среща в НДК.

Керемдчиев направи паралел и със срещата с турския президент Реджеп Ердоган във Варна през март. По думите му самото случване, сядането на една маса и на двете срещи – това е само по себе си новина и положителен факт.  

„В заключителните документи няма дати, няма и думите разширяване и това е голяма отстъпка. Едва ли ще има пробив в македоно-гръцките отношения”, посочи Тафров. Според него трябва да обърнем особено внимание на Македония, която би трябвало да е приоритет за нас.

ЕС и Западните Балкани си дават среща в София

Спорът между Сърбия и Косово има шанс да се реши по-скоро, отколкото този за Босна и Херцеговина, смята той и призова за разум.    

„Въпросът е до колко Западните Балкани искат да се интегрират в Европа и доколко европейците искат да приемат тези страни. Преди 15 години имаше 15 страни членки на ЕС и тогава противниците на разширяването бяха около 35 на сто от европейските граждани. В момента е 46 на сто, а във Франция и Германия са най-много от гражданите, които не искат. Въпросът е и доколко европейските лидери ще послушат избирателите си и ще дадат шанс на страните”, смята Керемедчиев.

Според Тафров настроенията в старите страни членки са против, защото България не е доказала за 11 години, че заслужава да е член и по-скоро присъединяването беше политически акт на неподготвена страна  – така мислят в Западна Европа.

Тази среща ще бъде засенчена в медиите от световните проблеми. Не виждам да се говори много, добави той.