ЕК не открива макроикономически дисбаланси в България

През юни 2021 година не са установени макроикономически дисбаланси в България. В актуализираната оценка на Европейската комисия, включваща данни до 2020 година, показателят за растеж на номиналните разходите за труд за единица продукция (ULC) е над индикативните прагове. 

В доклада на ЕК, публикуван днес, се припомня, че след като се е свил с 4,4 на сто през 2020 година, се очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на страната ни да нарасне с 3,8 на сто през 2021 година и с 4,1 на сто през 2022 година, предава БТА. 

Прогнозите са, че със завръщането към икономически растеж, номиналният БВП през 2022 година ще бъде със 17 процента над равнището от 2019 година.

От Брюксел обобщават следните икономически събития за България:

- Салдото по текущата сметка е регистрирало малък дефицит от 0,3 на сто от БВП през 2020 година за първи път от 2012 година. Този спад се дължи основно на свиването на износа на туристически услуги заради пандемията от Covid-19. Възстановяването на приходите от туризъм е започнало през 2021 година и се очаква да продължи и през 2022 година. Отрицателната международна инвестиционна позиция (NIIP), която се състои основно от преки чуждестранни инвестиции, продължава да се подобрява благодарение на допълнителното акумулиране на резервни активи.

- Номиналните разходи за труд за единица продукция са се увеличили допълнително през 2020 година заради малко по-ниската обща производителност в контекста на натрупан труд. Очаква се в бъдеще разходите за труд на единица продукция да продължат да се повишават значително, макар и в по-малка степен, отколкото през 2020 година. Това ще стане въпреки възстановяващия се растеж на производителността, тъй като ще нарасне силно възнаграждението на служител.

- Корпоративната задлъжнялост се е увеличила през 2020 година, но се очаква тя да намалее с икономическото възстановяване. Въпреки умерения растеж на кредитите рязкото намаляване на БВП през 2020 година временно обърна процеса на спад на дълга, който се основава на силен растеж на номиналния БВП. С възстановяване на икономиката съотношението на корпоративния дълг към БВП отново ще тръгне надолу. Реалният темп на нарастване на цените на жилища се е ускорил до 5,2 на сто през 2020 година. Очаква се той да се забави през 2021 година, но да се поддържа от динамичния растеж на ипотечните кредити.

- Държавният дълг е бил под 25 на сто от БВП през 2020 година и се очаква да остане под 30 процента от БВП през 2021 година въпреки планираното увеличение на държавните разходи.

- Финансовият сектор е поддържал достатъчна ликвидност и задоволителен капитал по време на кризата с Covid-19, подкрепен от мерките на Българската национална банка, въведени през март 2020 година, и влизането на България в Банковия съюз през юли 2020 година. Коефициентът на необслужваните кредити остава висок, въпреки че се е понижил допълнително до 5,9 на сто през 2020 година. Важно ще е да се следи отблизо влиянието от отмяната на мерки за държавна подкрепа като мораториума върху заемите и гаранционните схеми.

- Условията на пазара труда не са били особено засегнати от рецесията през 2020 година благодарение основно на схеми за краткосрочна заетост. Равнището на безработицата е нараснало до 5,1 на сто през 2020 година спрямо исторически минимум през 2019 година, но прогнозата е да се понижи от 2022 година.

В заключение експертите на ЕК пишат, че България е влязла в кризата с Covid-19 без определени макроикономически дисбаланси, въпреки че необслужваните кредити и корпоративна задлъжнялост са били сравнително високи, макар и намаляващи. С Covid-кризата съотношението на дълга на частния сектор към БВП временно е нараснало през 2020 година, но се очаква да спадне. Според прогнозите компенсирането на заплатите ще продължи по пътя на предпандемичния си растеж. 

Като цяло ЕК не намира за необходимо на този етап да пристъпи към по-задълбочен анализ по механизма за наблюдение на макроикономическите дисабалнси.