Интерпол: Изкуственият интелект прави кибератаките по-бързи и по-трудни за откриване

Изкуственият интелект по-скоро подпомага съществуващите престъпни техники, отколкото да ги революционизира, каза пред CNBC Бьорн Р. Уотне, глобален главен директор по информационна сигурност в Интерпол, в кулоарите на Tech Week Singapore.

Измамниците могат да използват изкуствен интелект, за да атакуват едновременно множество жертви, докато подобрените способности за превод и цифровите идентичности правят все по-трудно разграничаването на измамните взаимодействия от реалните.

„Това е еволюция, а не революция“, каза Уотне, като добави, че изкуственият интелект предимно увеличава „скоростта и мащаба“ на съществуващите техники.

Какво трябва да защитават компаниите

С развитието на киберзаплахите компаниите трябва да приоритизират защитните действия, категоричен е Уотне.

Според него бизнесите първо трябва да идентифицират своите „перли в короната“ – активите, които са най-важни за поддържането на дейността им, и да определят кой би бил най-заинтересован да ги открадне или наруши.

След това те могат да използват информация за заплахите, за да разберат тактиките и технологиите, използвани от тези противници, и съответно да адаптират защитата си.

„Няма нужда всички да се опитват да се предпазят от всичко наведнъж, когато не са обект на атаки“, каза той. Необходимите защитни мерки могат да варират в зависимост от това дали една компания е изправена пред опортюнистични престъпници или постоянни заплахи, добави той.

Компаниите също често са възпрепятствани от разминаване между плановете на висшето ръководство и стратегиите им за киберсигурност, каза той.

„Все още има много индустрии, където не са осъзнали, че днес всички са ИТ компании“, добави Уотне.

Докато киберрискът се изкачва по-високо в регистрите за корпоративни рискове, киберсигурността все още не е навлязла напълно в заседателните зали на много компании, добави той.

Агентният AI поражда нови рискове

Уотне каза, че е особено предпазлив към агентния AI, тъй като технологията придобива способността да предприема действия от името на потребителите, предупреждавайки, че грешките могат да се разпрострат отвъд невярната информация до реални последици.

„Едно е, че изкуственият интелект ви предоставя грешна информация. Но когато изкуственият интелект реално извършва дадено действие и започне да предприема погрешни стъпки – особено във физическия свят, това може да доведе до физически наранявания на хора.“

Той посочи нарастващото внедряване на изкуствен интелект в устройства като автомобили и превозни средства с автономно управление като повод за безпокойство.

Според Уотне тези рискове се засилват от сравнително високото ниво на доверие, което хората гласуват на технологиите, в сравнение със сфери като финансовите услуги.

Хората са склонни да подхождат с по-голям стремеж към контрол, когато става въпрос за финансови услуги, като разчитат на защитни механизми като ПИН-кодове и остават бдителни за рискове като кражбата на данни от карти (скиминг), отбеляза Уотне. Що се отнася до технологиите обаче, те често по-бързо възприемат нови устройства и приложения, без да проявяват същата предпазливост.

„Когато става дума за технологии, нивото на доверие е изключително високо“, каза Уотне, визирайки това колко охотно хората потвърждават заявки и предоставят достъп на нови технологии.

Той заяви, че с нарастването на способността на системите с изкуствен интелект да действат от името на потребителите, това ниво на доверие заслужава по-внимателен анализ.