Слънчевата енергия е спестила 37,4 млрд. евро на ЕС от началото на войната с Иран
Европа смекчава последиците от нестабилните цени на вноса на изкопаеми горива благодарение на бързото нарастване на производството на слънчева енергия.
Цените на природния газ остават изключително високи седем месеца след началото на войната с Иран, главно заради ефективната блокада на Ормузкия проток – жизненоважен транспортен маршрут, през който обикновено преминава около една пета от световните доставки на втечнен природен газ (LNG), предава Euronews.
Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп уверява, че конфликтът ще приключи „много скоро“, нарушенията във веригите на доставки оставиха Европейския съюз изправен пред поредна енергийна ценова криза.
На 27 февруари, ден преди избухването на войната, референтната цена на природния газ по нидерландския индекс TTF беше около 31,96 евро за мегаватчас (MWh). На 30 септември тя достигна 72,35 евро за MWh, което представлява увеличение от 126,5%.
Въпреки това нов анализ на SolarPower Europe показва, че използването на слънчевата светлина за производство на електроенергия е спестило на Европа 37,4 милиарда евро, като е намалило необходимостта от внос на природен газ.
Слънчевата енергия е „пътят към дългосрочна енергийна сигурност“
„Всеки мегаватчас, произведен от слънчева енергия, намалява зависимостта ни от вносни изкопаеми горива и прави Европа по-сигурна“, заявява Валбурга Хеметсбергер, главен изпълнителен директор на SolarPower Europe.
„Това се случва след като през юни слънчевата енергия стана най-големият единичен източник на електроенергия в ЕС, осигурявайки 25% от електричеството в съюза. Това е доказателство за възвръщаемостта на европейските инвестиции в изобилни местни възобновяеми енергийни ресурси. Можем да постигнем още повече и още по-бързо.“
Хеметсбергер добавя, че електрификацията, по-голямото производство от възобновяеми източници и решенията за гъвкавост без използване на изкопаеми горива, като например съхранението на енергия в батерии, могат да предпазят Европа от рисковете на бъдещи шокове в цените на изкопаемите горива и да се превърнат в „път към дългосрочна енергийна сигурност“.
Как възобновяемите източници предпазват Европа от нарастващите цени на газа
Няколко европейски държави вече показаха ползите от трансформацията на енергийните си системи чрез фокус върху зелените технологии още преди войната с Иран.
От 2019 г. насам Испания е удвоила капацитета си за производство на електроенергия от вятър и слънце, като е добавила повече от 40 GW към енергийния си микс. За сравнение, електроцентрала с мощност 1 GW би могла да захранва приблизително 876 000 домакинства за една година, ако всяко от тях потребява средно по 10 000 kWh електроенергия годишно.
„Ръстът на вятърната и слънчевата енергия в Испания е намалил влиянието на скъпите производители на електроенергия от изкопаеми горива върху цените на електричеството със 75% от 2019 г. насам“, посочва енергийният аналитичен център Ember в доклад, публикуван миналата година.
„Този спад в часовете, през които цената на електроенергията е била обвързана с разходите на газовите електроцентрали, е настъпил по-бързо, отколкото в други зависими от газа държави, като Италия и Германия.“
На европейските пазари на електроенергия най-скъпият производител, необходим за покриване на търсенето – обикновено централа, използваща изкопаеми горива – определя борсовата цена за съответния час. С увеличаването на производството от по-евтини технологии като вятърната и слънчевата енергия обаче газът и въглищата се изместват, което означава, че изкопаемите горива все по-рядко определят цената.
Рекордното производство на вятърна енергия помогна и на Великобритания да постави нов рекорд при възобновяемите източници, въпреки твърденията, определяни като „фантастични“, че страната трябва да започне нов добив на петрол в Северно море.
На 26 март производството на електроенергия от вятър във Великобритания достигна нов връх от 23 880 мегавата – достатъчно за захранването на 23 милиона домакинства.
„Вятърната енергия осигури повече от половината от електричеството на Великобритания през този рекорден период и е особено важно, че по-рано същия ден евтините вятърни и соларни мощности изтласкаха скъпия природен газ от енергийната система. Производството от газ спадна до най-ниското си ниво от близо две години, осигурявайки едва 2,3% от електроенергията ни“, казва Тара Сингх от RenewableUK.
„Точно така изглежда енергийният преход на практика и това показва защо трябва да продължим да изграждаме амбициозна програма за нови проекти за чиста енергия както сега, така и през следващите години.“
Отстъпват ли възобновяемите енергийни източници в ЕС?
Въпреки бума на слънчевата енергия, ЕС изпитва затруднения да намали зависимостта си от природния газ.
Последни данни на Евростат показват, че през второто тримесечие на 2026 г. повече от половината (54,1%) от произведената електроенергия в ЕС е дошла от възобновяеми източници. Това е лек спад спрямо същия период на предходната година, когато делът е бил 54,3%.
Общото производство на електроенергия в ЕС е нараснало с 3,2% на годишна база през второто тримесечие, но през същия период производството от газови централи е нараснало с 3,9%, докато производството от възобновяеми източници е нараснало само с 2,8%.
Това се случва въпреки значителния растеж на слънчевата енергия, която вече представлява 41,6% от производството на електроенергия от възобновяеми източници, спрямо 37% година по-рано.
Джонатан Бройгел, анализатор на електроенергийния сектор в Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA), заявява пред Euronews Earth, че този спад подчертава необходимостта от „диверсифициран енергиен микс“, включващ водна, вятърна и слънчева енергия.
„Газът запази дял от 13,3%, въпреки че възобновяемите източници надвишиха 50%“, добавя той. „Това означава, че по-слабото производство от водни и вятърни централи все още връща газа в системата, което отново подчертава нуждата от повече слънчева енергия – технология с по-стабилно производство в сравнение с водната и вятърната енергия – както и от повече съоръжения за съхранение и по-голяма гъвкавост на системата.“
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.