ЕС не признава изборите в Беларус. Ще накаже със санкции виновните за репресиите и изборните измами (обзор)

Европейският съюз не признава резултатите от президентските избори в Беларус, състояли се на 9 август, застава на страната на протестиращите и ще наложи санкции на всички лица, отговорни за насилието, репресиите и електоралните измами. Това стана ясно съвместна пресконференция на председателите на Европейския съвет и Европейската комисия след днешната извънредна виртуална среща на лидерите на ЕС, свикана заради кризата в Беларус.

Общността на 27-те ще отпусне и помощ в размер на 53 млн. евро в подкрепа на гражданите на страната – 50 млн. от тях са за здравния сектор за борбата с пандемията от COVID-19, други 2 млн. са за жертвите на репресиите в Беларус, останалият 1 млн. е за независимите медии.

„Тези избори не бяха нито свободни, нито честни и не отговаряха на международните стандарти. Не признаваме представените от беларуските власти резултати. Хората на Беларус заслужават нещо по-добро, заслужават демократичното право да избират лидерите си и да формират бъдещето си“, категорично обяви председателят на Съвета, Шарл Мишел и добави, че насилието към демонстрантите в страната е било „шокиращо и неприемливо“, затова ЕС очаква пълно и прозрачно разследване по случая.

„Протестите в Беларус не са свързани с геополитика. Това е, на първо място, национална криза. Става дума за правата на хората свободно да избират лидерството си“, каза Мишел. Освен това Европейският съюз е готов да подкрепи и мирните диалози за разрешаването на кризата.

Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, също коментира ситуацията в Беларус. „Хората в Беларус искат промяна и я искат веднага. Впечатлени сме от куража им. За точно 10 дена след провеждането на президентските избори те по улиците се стекоха безпрецедентен брой хора“, отбеляза тя. „Готови сме да се ангажираме по всички възможни начини да съпроводим мирен демократичен преход на властта в Беларус“, добави още фон дер Лайен.

След срещата на европейските лидери германският канцлер Ангела Меркел коментира, че не вижда себе си като медиатор в Беларус, тъй като президентът Александър Лукашенко не отговаря на запитванията ѝ да проведат телефонен разговор. „Съжалявам за това. От наша страна, ще направим всичко да предизвикаме национален диалог“, коментира Меркел, цитирана от „Ройтерс“.

Лукашенко отвръща с още по-твърди заповеди

Беларуският президент Александър Лукашенко заяви днес, че е наредил на вътрешното министерство да сложи край на размириците в Минск, предаде „Ройтерс“, като се позова на агенция БелТА. Президентът каза, че на група служители в държавни медии, участвали в стачка като част от протестите, няма да бъде разрешено да се върнат на работа.

Държавният глава разпореди също на властите да засилят сигурността по границата, за да се попречи на „навлизането в Беларус от други страни на бойци, оръжия, боеприпаси, пари за финансиране на безредиците“, предаде БелТА, цитирана и от ТАСС.

Освен това възложи на беларуския Комитет за държавна сигурност (КГБ) да пресече действията на организаторите на уличните протести да прекъсне каналите за финансирането им от чужбина. Според Лукашенко с тези пари се плаща на някои участници в протестите. „Не искам да кажа, че всички са такива. Но големи суми се получават, при това открито“, отбеляза той.

Президентът поиска от МВР да не допуска безредици, особено в столицата Минск. „Хората се умориха, хората искат мир и тишина“, каза той.

„Беларус не е Европа“

По-рано днес еврокомисарят, отговорен за вътрешния пазар и услугите, Тиери Бретон, обяви готовността на лидерите на Европейския съюз за затягане на санкциите срещу Беларус.

„Ясно е, че (резултатът от президентските избори в Беларус) не е в съответствие с желанието на народа, има неприемливо насилие и не се спазва върховенството на закона. Санкциите вече са решени и без съмнение ще бъдат засилени този следобед“, заяви Бретон в ефира на радио „Европа 1“.

Той отбеляза още, че по време на дискусиите с руския президент Владимир Путин ще се вземе предвид естеството на отношенията на Беларус с Русия. „Беларус не е Европа, тя е на границата с Европа, между Европа и Русия, и ситуацията не може да се сравни с Украйна и Грузия. Беларус е наистина силно свързан с Русия“, заяви еврокомисарят.

По отношение на отпуснатия пакет от 750 млрд. евро на страните членки на европейската общност за справяне с коронакризата Бретон подчерта, че помощите ще се обуславят от спазването на принципа на правовата държава. „На всеки шест месеца проверяваме дали страните спазват определен брой критерии, по-специално върховенството на закона“, коментира той.

Желанието на опозицията

Междувременно кандидатката за президент на опозицията в Беларус, Светлана Тихановская, публикува свое видео обръщение към Европейския съвет в платформата YouTube. „Призовавам ви да не признавате тези измамни избори“ обяви тя, цитирана от ТАСС, и добави, че за да „улесни мирния преход на властта“ е инициирала Национален координационен съвет, който обединява около 70 опозиционни фигури, чието формиране беларуският държавен глава Александър Лукашенко отказа да признае.