ЕС ще търси начини да ускори присъединяването на страните от Западните Балкани

Европейският съюз ще разгледа нови възможности за ускоряване на процеса на присъединяване на шестте кандидатки от Западните Балкани на предстояща среща на върха, заяви в четвъртък председателят на Европейския съвет Антониу Коща.

Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора се стремят към членство в ЕС от години, но все още не са завършили основаната на заслуги процедура за присъединяване. През последните години ЕС насърчава реформите в тези държави, опасявайки се от нарастващото влияние на Русия и Китай, пише Асошиейтед прес.

На пресконференция в Белград Коща заяви, че „ако искаме да засилим взаимното доверие, не можем да създаваме усещане за разочарование“ заради привидно бавния напредък към членство.

Срещата на върха в петък ще се проведе в крайбрежния град Тиват в Черна гора и ще събере водещи европейски лидери и представители на страните кандидатки. Те се намират на различни етапи от процеса, като Черна гора и Албания са най-напреднали.

Кандидатките трябва да приведат законодателството си в съответствие с правилата на ЕС в 35 политически области или „глави“, вариращи от стандартите за правосъдие до правилата за земеделие и риболов. Всички 27 държави членки трябва единодушно да одобрят както откриването, така и затварянето на всяка глава от преговорите.

ЕС също така е заявил, че Сърбия и Косово трябва да нормализират отношенията си, за да напреднат техните кандидатури.

Косово беше сръбска провинция до приключването на 78-дневната бомбардировъчна кампания на НАТО през 1999 г., която сложи край на войната между сръбските правителствени сили и етническите албански сепаратисти. Сърбия не признава независимостта на Косово, обявена през 2008 г.

Коща заяви, че „утре европейските лидери ще обсъдят с лидерите на Западните Балкани как можем да подобрим методологията си, за да се движим по-бързо и по-ефективно напред“.

„Разширяването не е утопия, а нещо, което може да стане реалност през следващите години“, подчерта той. „За това трябва да работим по-усърдно и по-бързо.“

В четвъртък Коща завърши обиколката си в страните кандидатки от Западните Балкани преди отпътуването си за Черна гора. Той заяви на сръбския президент Александър Вучич, че правителството му трябва да ускори демократичните реформи и да приведе външната си политика в съответствие с тази на ЕС, ако иска да напредне към членство.

Сърбия е предупредена, че може да загуби достъп до около 1,5 милиарда евро европейско финансиране, ако не спре отстъплението от демократичните стандарти, включително по отношение на съдебната система. Страната е призована също така да подобри свободата на медиите и условията за провеждане на свободни и честни избори.

Освен страните от Западните Балкани, членство в ЕС търсят и Украйна и Молдова.

Сърбия остава единствената европейска държава, която не е наложила санкции на Русия заради войната в Украйна. Белград поддържа близки отношения както с Москва, така и с Китай, където Вучич наскоро беше на посещение.

„Искаме и сме готови да направим повече“, каза Коща. „Но нека бъда ясен – темпото на напредъка зависи от решимостта на самата Сърбия.“

Все по-често определян като авторитарен лидер, Вучич е изправен пред продължаващи студентски и младежки протести, започнали през ноември 2024 г. след инцидент на железопътна гара в северната част на страната, при който загинаха 16 души. В четвъртък той обеща да продължи реформите с „нов ентусиазъм“ и да запази Сърбия по европейския път.

Вучич ще отпътува за Тиват ден след като Черна гора забрани влизането на 87 сръбски граждани, позовавайки се на съображения за сигурност. Според полицията те са носели комуникационно оборудване и транспаранти с надпис „Сърбия побеждава“ – лозунг, който Вучич често използва в публичните си изяви.

Засега не е ясно защо мъжете са пътували към Черна гора.