Европейският съюз ще инвестира €1 трилион в "зелената сделка"

Един трилион евро ще бъдат инвестирани в европейската "зелена сделка" съобщи след вчерашното първо заседание на Европарламента за годината председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

Депутатите вчера подкрепиха сделката, но подчертаха предизвикателствата, включително осигуряването на справедлив и приобщаващ преход и необходимостта от високи междинни цели. Освен това те приветстваха и амбициозен, устойчив, инвестиционен план, който да помогне за затварянето на инвестиционната пропаст. Те също така призовават за адекватно финансиран справедлив механизъм за преход.

Резолюцията беше приета с 482 гласа "за", 136 "против" и 95 въздържали се.

Още по-ускорено намаляване на емисиите на парникови газове

Парламентът иска предстоящият закон за климата да включва още по-големи амбиции за целта на ЕС за 2030 г. за намаляване на емисиите (55% през 2030 г. спрямо 1990 г., вместо "поне 50%", както е предложено от Комисията). ЕС трябва да приеме тези цели доста преди конференцията на ООН за изменението на климата през ноември, казват евродепутатите. Те също така искат поставяне на повече междинни цели за 2040 г., за да се гарантира, че ЕС е на път да постигне неутралитет на климата през 2050 г.

Депутатите подчертаха, че ще изменят всички законодателни предложения, за да постигнат целите на "зелената сделка". До юни 2021 г. са необходими по-високи цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия, включително обвързващи национални цели за всяка държава-членка и преразглеждане на други части от законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката, добавят те.

"Парламентът подкрепи в голяма степен предложението на Комисията относно "зелената сделка" и приветства факта, че ще има съответствие между всички политики на Европейския съюз и целите на сделката. Сега селското стопанство, търговията и икономическото управление и други области на политиката трябва да се разглеждат и анализират в контекста на "зелената сделка", заяви Паскал Канфин (RE, FR), председател на Комитета по околна среда.

Откъде ще дойдат 1 трилион евро?

Малко повече от месец след представянето на Европейската "зелена сделка", Европейската комисия представи подробно предложение за начина на финансиране. Европейският инвестиционен план за зелени сделки е предназначен да привлече най-малко един трилион евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие.

Превръщането на ЕС в климатично неутрална икономика до 2050 г. ще изисква големи инвестиции в технологии за чиста енергия. Само постигането на междинна цел за намаляване на парниковите газове от 40% до 2030 г. ще изисква 260 милиарда евро допълнителни инвестиции годишно, според изчисленията на Комисията.

Около половината от парите трябва да идват от бюджета на ЕС чрез различни програми, които допринасят за проекти за климата и околната среда, например чрез селскостопански фондове, Фонд за регионално развитие, Кохезионен фонд, Хоризонт Европа и програма "Живот".

Това от своя страна ще привлече допълнителни 114 милиарда евро за съфинансиране от страните от ЕС. Очаква се частните и публичните инвестиции на стойност 300 милиарда евро да бъдат мобилизирани чрез средствата на InvestEU и ETS, а други 100 милиарда евро трябва да бъдат привлечени чрез новия Механизъм за справедлив преход, който е предназначен да подкрепи регионите и общностите, които са най-засегнати от зеления преход, например региони, които са силно зависими от въглищата.

Механизъм на прехода

Механизмът ще се основава на три стълба: Фонд за справедлив преход, потокът на финансиране на InvestEU и заеми от Европейската инвестиционна банка, подкрепени от бюджета на ЕС. Очаква се всички тези инструменти да привлекат 100 милиарда евро публични и частни инвестиции - пари, които биха могли да бъдат използвани за работниците за усвояване на нови умения за работните места на бъдещето, подкрепа за бизнеса за създаване на нови възможности за заетост, както и инвестиции в чиста енергия и изолация на домовете.

Инвестициите на фонда трябва по-специално да помогнат на онези региони, които са зависими от изкопаеми горива, като въглища, които все още осигуряват около една четвърт от производството на енергия в ЕС. Въглищният сектор в ЕС наема 238 000 души в пряко свързани дейности, като въглищни мини и електроцентрали, в повече от 100 европейски региона от Полша до Испания. През 2015 г. имаше 128 въглищни мини в 12 страни от ЕС и 207 въглищни централи в 21 държави от ЕС.

Какво казват евродепутатите

Инвестиционният план беше обсъден в парламента във вторник, 14 януари. 

Зигфрид Муреджан (ЕНП, Румъния) призова за осигуряване на достатъчно ресурси за облекчаване на ефектите от прехода. "Той също не трябва да засяга съществуващите политики - нито сближаването, нито селското стопанство, нито научните изследвания и иновациите. Това е допълнителен приоритет и трябва да се финансира отгоре".

"Трябва да разгледаме необходимостта от ново финансиране, за да подкрепим тази социална и екологична трансформация", каза Иратсе Гарсия Перес (S&D, Испания). Тя иска поне 30% от следващия дългосрочен бюджет на ЕС да бъде отделен за справяне с изменението на климата.

Драгон Послару (Renew Europe, Румъния): "Призовавам всички държави-членки да използват тези инструменти и да се съсредоточат върху инвестициите в най-важния ресурс на Европа - гражданите".

Никлас Ниенас (Зелените, Германия): "Можем да подкрепим това предложение, ако то представлява ясен и справедлив преход с конкретни планове за постепенно премахване на всички въглищни региони".

"Не е съвсем ясно откъде ще дойдат ресурсите", каза Джанантаньо Да Ре (ИД, Италия). "Критериите за бенефициентите и начинът на разпределение на средствата също трябва да бъдат решени".

Йохан Ван Овертвелд (ECR, Белгия), председател на комисията по бюджети, също посочи липсата на яснота откъде ще дойдат част от парите. "Ние сме за кръговата икономика, но срещу "рециклирането на финансиране и пари". Не сме за финансовите приключения".

Следващи стъпки

Съответните парламентарни комисии вече ще се занимават с предложението на Комисията, което ще позволи на членовете на ЕП да го обсъдят по-задълбочено и да внесат изменения, за да го подобрят. След това преговорите със Съвета относно окончателния текст трябва да започнат.

Редактор: Цветелин Димитров