Глобалната несигурност влияе негативно на ЕС

Европейската икономика ще продължи своя растеж за седма поредна година, като се очаква реалният брутен вътрешен продукт (БВП) да нарасне във всички държави от ЕС. Това се посочва в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, представена днес.

Тъй като отрицателното въздействие на глобалната несигурност продължава, европейската икономика ще разчита на вътрешната динамика. Очаква се растежът да се ускори отново през следващата година, се посочва в документа.

Неотдавнашното забавяне на световния икономически растеж и търговия, заедно с голямата несигурност по търговските политики, влияе отрицателно на възможностите за нарастване на БВП през тази и следващата година. Продължаващата слабост на производството също играе роля, особено в страните с проблеми в автомобилната промишленост.

Тъй като през тази и следващата година световната търговия и икономически растеж се очаква да нарастват по-бавно в сравнение с 2017 г., икономическият растеж в ЕС ще зависи изцяло от вътрешната дейност. Работа днес имат повече европейци, а увеличаването на заетостта се очаква да продължи, макар и по-бавно. Това, заедно с увеличаващите се заплати, ниската инфлация, благоприятното финансиране и насърчителните фискални мерки в някои държави от ЕС, се очаква да поддържа вътрешното търсене. Според прогнозите БВП ще нарасне с 1,4 на сто през тази година в ЕС и с 1,2 на сто в еврозоната.

Догодина се очаква неблагоприятните вътрешни фактори да отслабнат и икономическата дейност извън ЕС да се възстанови, подкрепена от облекчаването на финансовите условия в световен мащаб и стимулите на политиката в някои бързо развиващи се икономики. Предвижда се догодина нарастването на БВП да се увеличи до 1,6 на сто в ЕС и до 1,5 на сто в еврозоната. Наличието на повече работни дни през 2020 г. ще се отрази благоприятно на данните за тази година.

Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват, въпреки забавянето на растежа към края на миналата година. Макар че в някои държави в ЕС остава висока, безработицата от 6,4 на сто през март е спаднала до най-ниската си регистрирана стойност от началото на събирането на месечни данни през януари 2000 година. Равнището на безработицата в еврозоната днес е най-ниско от 2008 г. насам.

Очаква се през следващите две години растежът на заетостта да се забави заради по-умереното засилване и на отпадането на временните фискални мерки в някои държави. Очакванията са равнището на безработицата в ЕС да продължи да спада през 2019 г. и да достигне 6,2 на сто догодина. Предвижда се равнището на безработицата в еврозоната да спадне до 7,7 на сто през 2019 г. и до 7,3 на сто догодина, т.е. под стойностите отпреди началото на кризата през 2007 година.

Очаква се инфлацията в ЕС да се понижи до 1,6 на сто през тази година и да се повиши до 1,7 на сто догодина. Общата инфлация в еврозоната спадна от 1,9 на сто през последното тримесечие на 2018 г. на 1,4 на сто през първото тримесечие на тази година заради по-слабото увеличение на цените на енергията. Тъй като се очаква инфлацията на цените на енергията да намалее още през следващите тримесечия и няма признаци по-големият растеж на заплатите да предизвика ценови натиск, прогнозите са инфлацията в еврозоната да достигне 1,4 на сто през тази и следващата година.

Съотношението на дълга към БВП се очаква да намалее в повечето държави от ЕС през тази и следващата година в резултат на малкия дефицит, а нарастването на номиналния БВП би трябвало да остане по-високо от средния лихвен процент по непогасения дълг. При допускане за непроменена политика, съотношението на дълга към БВП в ЕС се очаква да спадне от 81,5 на сто през 2018 г. на 80,2 на сто през 2019 г. и 78,8 на сто през 2020 година. Според прогнозите общото съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще намалее от 87,1 на сто през 2018 г. на 85,8 на сто през 2019 г. и 84,3 на сто догодина.

Общият бюджетен дефицит на ЕС се очаква да нарасне от 0,6 на сто от БВП през 2018 г. до 1 на сто през 2019 г. и 2020 година. Очаква се той да нарасне и в еврозоната - от 0,5 на сто от БВП през 2018 г., до 0,9 на сто през 2019 г. и да остане на същото равнище през 2020 година, ако няма промяна в политиката. Увеличението през тази година се дължи главно на по-бавното нарастване на БВП и на експанзионистичните фискални политики в някои държави от ЕС.

Опасността от протекционистки мерки в световен мащаб и текущото забавяне на нарастването на световния БВП и търговията биха могли да се окажат по-дълготрайни от очакваното, особено ако растежът в Китай е разочароващ. В Европа опасностите включват оттеглянето на Великобритания без споразумение и възможността временните смущения, които засягат производството, да се окажат по-дълготрайни. Съществува и заплахата от оттегляне на частните инвестиции при повишаване на политическата несигурност и намаляване на стимулите на политиката за растежа.

Частното потребление и инвестициите в ЕС биха могли да се окажат по-устойчиви от очакваното, особено ако доверието на дружествата и потребителите не се повлиява в толкова голяма степен от несигурността и вътрешните затруднения и ако бъдат подкрепени с по-ефективни от очакваното мерки на фискалната политика в държавите с фискално пространство и насърчаващи растежа реформи.

Заради оттеглянето на Великобритания от ЕС прогнозите за 2019 г. и за 2020 г. се основават на чисто техническо допускане, че моделите на търговията между Лондон и останалите в ЕС ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането.