Кристалина Георгиева: Нарастващата пропаст в доходите заплашва ЕС

Нарастващата пропаст в доходите в страните членки на Европейския съюз заплашва да подхрани политическото недоволство и да помрачи успеха от намаляващите разлики в доходите между по-богатите и по-бедните държави от блока, предупреждава главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева в интервю за вестник "Файненшъл таймс".

Георгиева обобщава, че технологичните промени създават нови работни места за квалифицираните кадри в преживяващите бум градски райони, но изключват по-ниско образованите работници извън големите градове.

Бившият европейски комисар изразява увереност, че тези проблеми са решими, но подчертава потенциалните вреди от увеличаващото се неравенство между отделните региони както в старите, така и в новите страни - членки на ЕС. "Ако то не бъде взето под внимание", предупреждава Кристалина Георгиева, "има риск хората да се почувстват без права, разочаровани и изоставени". "Това ще е плодородна почва за популизма - не непременно за (политици), които излизат с решения, а за хора, които издигат правилния лозунг, диагностициращ проблема."

Кристалина Георгиева даде интервюто си за авторитетния британски ежедневник преди публикуването на изследване на Световната банка, което показва как намаляването на пропастта между отделните страни - членки на ЕС, прикрива увеличаващите се неравенства в самите държави.

Докладът отчита, че по-бедните страни догонват по-богатите на фона на разширяването на юг и на изток от началото на този век, но някои неравенства в самите държави са се запазили или дори са се увеличили. В Полша например брутният вътрешен продукт на глава от населението се е повишил от половината от средноевропейския през 2000 г. до 69 процента през 2015 г. Разликите в доходите между отделните региони в страната обаче са се увеличили.

"Нашата диагноза е, че конвергентната машина на ЕС все още работи. Тя обаче не работи за всички и има признаци за нарастващи разделения", обобщава главният изпълнителен директор на Световната банка пред "Файненшъл таймс". Тя отбелязва, че "европейците с ниски доходи изостават на трудовия пазар в голяма част от ЕС", и предупреждава, че "ако не бъде обърнато внимание на този проблем, ще има увеличаващо се неравенство с всички последици от това."

Технологичният напредък е повишил броя на креативните и аналитичните работни места с 15 процента през последните 15 години, но тези с ръчен труд са намалели със същите темпове, сочи изследването. Работните места с ръчен труд изчезват особено бързо в България, Италия, Гърция, Румъния, Словения, Унгария, Латвия и Австрия.

Докладът призовава за съсредоточаване на вниманието върху пропуските в образованието, които правят по-трудно за хората, загубили своята работа, да се възползват от откриващите се възможности. Над 30 процента от 15-годишните в България, Румъния, Гърция, Малта и Словакия не покриват основните стандарти за грамотност. Този дял надхвърля 20 процента в някои западноевропейски страни, сред които и Франция.

Намаляващият ръст на производителността също спъва икономическия растеж в Европа. Той пада особено бързо в южната част на континента, където обременителните регулации в някои страни задушават икономическия растеж и инвестициите, допълва Световната банка. 

(БТА)