Нашият манифест да спасим Европа от самата нея

Обединение от над 120 интелектуалци, учени и политици от 16 страни, начело с френския икономист Тома Пикети, отправи призив за дълбоко преобразяване на европейските институции и политики. Призивът бе публикуван в статия във френския в. "Монд", цитирана от Франс прес.

"След Брекзита и избирането на антиевропейски правителства начело на няколко страни членки вече не е възможно нещата да продължат както досега", предупредиха авторите на публикацията преди европейските избори през май следващата година.

В новинарския си сайт британският в. "Гардиън" публикува текста "Нашият манифест да спасим Европа от самата нея" от Тома Пикети. Представяме го дословно.

...

Нашият манифест да спасим Европа от самата нея

От избирането на антиевропейски правителства в целия ЕС и с появата на Брекзит, вече не е възможно да продължим както преди. Не можем просто да чакаме следващите напускания или по-нататъшно разрушаване, без да направим фундаментални промени на Европа на днешния ден. Нашият континент е заклещен между политически движения, чиято програма е ограничена до лов на чужденци и бежанци, от една страна, и от друга - от тези, които твърдят, че са европейци, но в действителност продължават да считат, че крайният либерализъм и разпространението на конкуренцията са достатъчни, за да се дефинира един политически проект. Те не осъзнават, че липсата на социална амбиция е това, което води до чувство на изоставеност.

Има някои движения, които се опитват да прекратят този фатален диалог и да се отнесат към структурните проблеми, които възникнаха след десетилетие на икономическа криза. Не липсват и тези специфично европейски проблеми от критична важност: недостатъчно структурно инвестиране в публичния сектор, особено в областта на обучението и научните изследвания, увеличение на социалното неравенство, ускоряване на глобалното затопляне и криза в приемането на мигранти и бежанци. Но тези (политически) движения често срещат трудност във формулирането на един ясен алтернативен проект и в описването как точно биха желали да организират Европа на бъдещето.

Ето защо ние, европейските граждани от различен произход и държави, днес стартираме този призив за задълбочена трансформация на европейските институции и политики.

Нашият манифест съдържа конкретни предложения, по-специално един проект за Договор за демократизация и един бюджетен проект - и ние направихме всичко това публично налично.

Нашите идеи може да не са перфектни, но наистина има причина за съществуването им. Обществеността може да има достъп до тях и да ги подобри. Те се основават на едно просто съждение: Европа трябва да изгради нов модел, за да гарантира справедливото и трайно социално развитие на своите граждани.

Единственият начин да ги убедим е да изоставим неясните и теоретични обещания. Ако Европа иска да възстанови солидарността си с гражданите си, тя може да го направи само като предостави конкретни доказателства, че е в състояние да установи сътрудничество и като накара онези, които са спечелили от глобализацията, да дават пари за финансирането на благото на публичния сектор.

Това ще означава тя да накара големите фирми да дават повече от малкия и средния бизнес, а най-богатите данъкоплатци да плащат повече от по-бедните данъкоплатци. Което не е така днес.

Нашите предложения се основават на създаването на бюджет за демократизация, който да бъде обсъден и гласуван от едно ново, суверено Европейско събрание. Това най-сетне ще даде възможност на Европа да се оборудва с една публична институция, способна незабавно да се справя с кризи в Европа и да създаде набор от фундаментални публични стоки и услуги в рамките на трайна и основана на солидарност икономика. Обещанието, направено по Римския договор, за "хармонизиране на условията на живот и труд", най-после ще се сдобие със смисъл.

Продължава на следващите страници. 

Този бюджет, ако желае Европейското събрание, ще бъде финансиран от четири големи европейски данъци, които са осезаемите маркери на тази европейска солидарност. Те ще се отнасят до печалбите на големите фирми, най-високите доходи (над 200 000 евро годишно), най-големите собственици на богатства (над 1 млн. евро) и въглеродните емисии (с минимална цена от 30 евро на тон).

Ако той е фиксиран на 4% от БВП, както ние предлагаме, този бюджет би могъл да финансира научноизследователската дейност, обучението и европейските университети. Той би бил една амбициозна инвестиционна програма за трансформиране на нашия модел на икономически растеж, финансиране на приемането и интеграцията на мигранти и подкрепата на участниците в осъществяването на тази трансформация. Той също би могъл да даде и известна свобода на бюджета на държавите-членки за намаляване на регресивното данъчно облагане, което тежи върху заплатите или потреблението.

Въпросът тук не е да се създаде трансфер на плащания из цяла Европа - като се вземат пари от "добродетелните" страни, за да се предоставят на тези, които са по-малко такива. Проектът ограничава разликата между приспаданите разходи и изплатените доходи от дадена държава до праг от 0,1% от нейния БВП - това може да се увеличи само ако има консенсус да се направи. Този праг може да бъде повишен, ако съществува консенсус да се направи, но въпросът е преди всичко да се намали неравенството вътре в държавите, а не между тях, и да се инвестира в бъдещето на всички европейци.

Но тези изчисления биха изключили разходите, които са от полза за всички страни еднакво, като например действия по отношение на изменението на климата. Тъй като ще финансира европейски обществени блага, които облагодетелстват всички страни, бюджетът за демократизация де факто също така ще насърчава сближаването между държавите.

Тъй като трябва да действаме бързо, но също така трябва и да изведем Европа от настоящата технократска безизходица, предлагаме създаването на Европейско събрание. Това ще позволи тези нови европейски данъци да бъдат дебатирани и гласувани, както и бюджета за демократизация. Това Европейско събрание може да бъде създадено, без да се променят съществуващите европейски договори.

Събранието, разбира се, ще трябва да комуникира с настоящите институции за вземане на решения (по-специално Еврогрупата, в която министрите на финансите в Еврозоната се срещат неофициално всеки месец).

Но в случаи на несъгласие, Събранието ще има последната дума. Ако не, способността му да бъде ново транснационално политическо пространство, в което партиите, социалните движения и неправителствените организации най-сетне биха могли да изразят себе си, ще бъде компрометирана.

Също така, реалната му ефективност, тъй като проблемът е въпрос на окончателно измъкване на Европа от вечната инерция на междуправителствените преговори, ще бъде изложена на риск. Трябва да имаме предвид, че правилото за фискално единодушие, което е в сила в Европейския съюз, от години блокира приемането на всякакъв европейски данък и поддържа вечното укриване в данъчен дъмпинг от страна на богатите и най-мобилните - практика, която продължава и до днес, въпреки всички изказани речи. Това ще продължи, ако не бъдат създадени други правила за вземане на решения.

Предвид това, че новосъздаденото Европейско събрание би имало способността да приема данъци и да засяга самото ядро на демократичните, фискалните и социалните спогодби на държавите, националните и европейските парламентаристи ще трябва да бъдат с централна роля. Ето защо предлагаме в договора за демократизация, който е наличен онлайн, 80% от членовете на Европейското събрание да са от националните парламенти, а 20% от сегашния европейски парламент.

Този избор заслужава по-нататъшно обсъждане. По-конкретно, проектът ни може също да функционира и с по-малък дял от националните парламентаристи/депутати (например 50%). Но според нас прекомерното намаляване на този дял може да попречи на легитимността на Европейското събрание в това то да представлява всички европейски граждани, в насока на един нов социален и фискален пакт. Освен това конфликтите на демократична легитимност между националните и европейските избори могат рязко да подкопаят проекта.

Така националните избори ще бъдат де факто трансформирани в европейски избори.

Националните избрани членове вече няма да могат просто да прехвърлят отговорността си към Брюксел и няма да имат друг избор, освен да обяснят на избирателите проектите и бюджетите, които възнамеряват да защитават в Европейското събрание. Чрез обединяване заедно на националните и европейските депутати в едно единствено събрание, ще се създадат навици на съвместно управление, които в момента съществуват единствено между държавните глави на страните в ЕС и министрите на финансите на ЕС.

Сега трябва да действаме бързо. Въпреки че би било за предпочитане всички държави от ЕС да се присъединят към проекта без забавяне - особено четирите най-големи държави в Еврозоната (които представляват повече от 70% от БНП и населението) - проектът е разработен така, че да може да бъде приет и прилаган от всеки набор от държави, които желаят да направят това. Той дава възможност на тези, които искат да постигнат незабавен напредък чрез приемането на този проект, да го направят сега и веднага. Всички ние трябва да поемем отговорностите си да участваме в детайлна и конструктивна дискусия за бъдещето на Европа, за да не бъде оставен нашият континент да затъне още повече в разрушително разделение.

Томас Пикети е професор по икономика в Училището за икономика на Париж