Няма шанс за V-образно възстановяване на европейската икономика

Европейският съюз не може да очаква да се възстанови бързо от удара, който икономиката понесе тази година, предупреди еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони, цитиран от ДПА. "Никога не сме разчитали напълно на V-образно възстановяване, но сега със сигурност знаем, че няма да има такова", каза той при представянето на Есенните икономически прогнози на Европейската комисия. Новите прогнози се основават на допускането, че може да се наложи някои от ограничителните мерки срещу коронавируса да бъдат продължени и през 2021 година, уточни Джентилони.

Малко по-рано ЕК публикува и самите прогнози. Според тях брутният вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз ще се свие със 7,4 процента през 2020 година, преди да нарасне с 4,1 процента през 2021 година и с 3 процента през 2022 година.
За Еврозоната се очаква съответно спад от 7,8 процента и последващ растеж от 4,2 процента и 3 процента. И за двете зони не се очаква икономиката да се възстанови до предкризисните равнища преди 2022 година.
Икономическото влияние на пандемията от коронавируса показва значителни различия в отделните страни членки, като същото важи и за перспективите за възстановяване. Това е отражение на разпространението на вируса, строгостта на обществените мерки, въведени за ограничаване на епидемията, структурния състав на националните икономики и силата на отговора, даден от националната политика, отбелязва ЕК в прессъобщение, придружаващо публикуването на прогнозите, цитирано от БТА. От Брюксел предупреждават, че прогнозите са съпътствани от голяма доза несигурност.
Втората вълна на пандемията разбива надеждите ни за бързо възстановяване, коментира заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, цитиран от АФП. Както несигурното развитие на пандемията, така и неизвестността около излизането на Великобритания от единния пазар на ЕС оказват натиск върху перспективите за растеж, според Еврокомисията.
Сред 19-те членки на Еврозоната най-лошо представяне тази година ще имат: Испания (-12,4 на сто спад на икономиката), Италия (-9,9 на сто) и Франция (-9,4 на сто) ще имат най-лошо представяне тази година.
Очаква се съвкупният държавен дълг на валутния съюз да надхвърли 100 процента от БВП през 2020 година заради разходите на страните членки за съживяване на икономиките, дълбоко засегнати от коронавируса.
Дългът на страните, приели единната валута, ще достигне 101,7 процента от БВП тази година - равнище, което ще се запази през идните две години. Показателят е особено висок в Гърция (207,1 процента през 2020-а) и Италия (159,6 процента). Френският дълг вероятно ще достигне 115,9 процента от БВП тази година и ще продължи да нараства през 2021 и 2022 година.
Според Брюксел икономическата активност в еврозоната едва ли ще се върне на предкризисното си ниво през 2022 година. Това може да не стане и през 2023 година, тъй като високата степен на несигурност крие рискове от влошаване на перспективата