Поемане на дялове в малки и средни компании - следващият спасителен пояс в ЕС?

Поемане на дялове в малки и средни предприятия е новата голяма идея, набираща инерция сред европейските правителства в опит да спасят икономиките си от тежката рецесия, предизвикана от коронавирусната пандемия, пише  Bloomberg.

По изчисления на ЕК само през тази година ще са необходими 720 млрд. евро, за да се гарантира оцеляването на иначе жизнеспособни фирми в ЕС.

А по-рано през седмицата Европейската комисия подчерта в летните си прогнози, че основен риск за икономиките е и ще продължи да бъде корпоративната платежоспособност. Увеличаването на банкрутите „може да усили и продължи шока от пандемията, увеличавайки необслужваните заеми“, предупреди Брюксел.

Подкрепа чрез придобиване на дялове в малки и средни предприятие вече е обсъждана в Европейската комисия и Английската централна. Френското министерство на финансите също е разглеждало такава възможност, а подобни дискусии са водени и в германското финансово ведомство потвърди говорител, като идеята се подкрепя и от германската бизнес асоциация DIHK, посочва Bloomberg.

Сама по себе си тази концепция не е новост –  банките например масово бяха спасявани именно чрез придобиване на дялове по време на световната финансова криза и като "наследство" от тогава Германия все още притежава над 15% от Commerzbank.  Почвата за повторното прилагане на тази идея е подготвена и от засилващите се критики, че усилията до момента на държавите са насочени основно към големите компании, а малкият бизнес, който дава прехрана на толкова много хора е изоставен.

Принципното решение за подобна намеса би означавало, че държавата ще получи още по-голяма роля в управлението на икономиката в условията на пандемия и неминуемо след време ще доведе до обвинения, че властите избират печелившите и губещите, казват експерти. Навлизаме във фаза, при която корпоративната платежоспособност може да бъде застрашена, тъй като правителствата може да започнат да намаляват подкрепата, отпусната през първата фаза на кризата, смята главният икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Лорънс Бун. „Там, където държавната помощ е под формата на капиталови инжекции, корпорациите ще са по-устойчиви“, посочи тя пред Европейския парламент през юни.

Подобни схеми обаче може да създадат известни дилеми. Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че кризата по всяка вероятност ще ускори вече съществуващите социално-икономически тенденции като намаляване на глобализацията, увеличаване на дигитализацията и фокусирането върху „зелените“ индустрии. Възможно е обаче правителствата да решат, че не всички части на икономиките им трябва да бъдат възстановени на предепидемичните им нива, отбелязва Bloomberg .