Пуснаха сайт за замърсяването на въздуха в реално време

Европейската агенция по околна среда въвежда европейски индекс за качеството на въздуха, който ще позволи на всеки гражданин да общността да следи ситуацията около себе си с наличието на 5 замърсители, сред които и праховите частици.

Много от страните в ЕС редовно регистрират пикове на замърсяването, много над нормите, приети от Брюксел. Повече от 130 европейски града  признават, че те могат да спазват правилата, в ход са 30 процедури за нарушения срещу 20 от 28-те страни-членки.

Новият европейски индекс ще показва в реално време какво е замърсяването на въздуха. Системата централизира данните от над 2000 измервателни станции на континента. Те мерят 5-те ключови замърсителя, които вредят на здравето и на околната среда: микрочастиците (PM2,5 и PM 10), озон, азотен двуокис (NO2) и серен двуокис (SO2).

Потребителите могат да маркират града, който ги интересува, и да видят съдържанието на всеки от замърсителите в най-близката измервателна станция. Състоянието ще бъде оценявано с пет цветни кода – от зелен за нормален въздух до тъмно червен за много мръсен въздух.

В няколко страни от ЕС и Европа има „сиви точки“, които не предават данните си в реално време – сред тях са България, Румъния, Италия, Гърция, Исландия, както и Турция.

Картата ще показва резултати с точност до 1 час и с динамика на данните през последните 2 дни. С кликване върху избрана точка ще получаваме и графика с обобщение на ситуацията от последните дни.

Най-вредният замърсител – фините микрочастици (PM2,5) е причина за смъртта на около 400 000 думи през 2014, припомня Европейската агенция по околна среда. Със замърсяването на въздуха са свързани с заболявания като астма, рак на белите дробове, болести на сърцето.

Сред мерките срещу мръсния въздух са ограничаването на автомобилния трафик и на консумацията на горива и развиването на по-сериозна инфраструктура за придвижване с велосипеди. Агенцията препоръчва също така централно отопляване на градовете, както и намаляване на вредните емисии от промишлеността и земеделието, включително на емисиите от амоняк чрез съхраняването на оборския тор в затворени складове.