Срещата на върха в Брюксел започва с противоречия за мигрантите

Темата за мигрантите предвещава дълга и напрегната среща на върха в Брюксел днес и утре, прогнозират няколко европейски издания.

Лидерите на 28-те страни членки имат внушителен списък с важни въпроси за обсъждане, сред които заплахата „Тръмп“ за международната търговия, френското предложение за отделен бюджет на Еврозоната, преговорите за Брекзит. Колкото и да са ключови, те обаче остават в сянката на новата голяма криза в ЕС,  която Италия отключи с решението на вътрешния министър Матео Салвини да затвори пристанищата за мигранти и бежанци, спасени в Средиземно море.

Срещата е решаваща за Ангела Меркел, която получи срок от баварския си вътрешен министър Хорст Зеехофер да донесе в Берлин „европейско решение“ за мигрантите до края на месеца. В противен случай той заплаши да  върне на границата всички мигранти и търсещи убежище, дошли от друга страна в ЕС.

Напрежението е политическо и не е свързано с нова мигрантска вълна. Нелегално пристигащите в ЕС са намалели с 96% спрямо пика от есента на 2015, констатира вчера Доналд Туск.

Всички страни от ЕС са на едно мнение, че трябва да се засили максимално контролът по външните граници, за да бъдат спрени икономическите имигранти и да бъдат обезкуражени следващите, които опитат да тръгнат към Европа.

Част от страните, начело с Унгария, все така отказват да приемат бежанци. Италия от своя страна отхвърля Дъблинския регламент, който я принуждава са поеме основната вълна мигранти от Северна Африка като първа страна на прием.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск, който никога не е бил привърженик на квотното разпределение на бежанците, се застъпва за все още неясното предложение за „платформи“, евентуално в Северна Африка, които да приберат спасените в Средиземно море мигранти. Ясно е само, че основната цел е да бъдат обезкуражени кандидатите да преплават морето до бреговете на Европа и да се пресече бизнесът на трафикантите.

Неясно е обаче дали тези платформи – центрове ще са затворени, кой ще ги управлява, ще приемат ли мигранти, на които е отказано убежище, кои страни в Африка ще приемат такива центрове. Тунис отказа. Политическата ситуация в Либия е много нестабилна.

Идеята за платформите бе предложена в средата на месеца от Върховния комисариат по бежанците към ООН, но без никаква конкретика. В писмо до българското председателство на ЕС върховният комисар по бежанците Филипо Гранди заяви, че агенцията е готова да работи за подобно решение, но при защита на правото на убежище.  

Унгария смята идеята за интересна. Австрийският канцлер Себастиян Курц, в коалиция с крайно десните, също я харесва. Той предложи подобна идея, но за Балканите. Швеция, Германия и Франция имат големи съмнения за законосъобразността на този проект и искат изрична подкрепа от Върховния комисариат и от Международната организация по миграция.

За да не се решава поотделно всеки случай с мигранти от хуманитарните кораби, Франция и Испания предлагат друго решение – затворени центрове за първоначална регистрация в страните от ЕС, hot spots, обслужвани на европейско ниво, например от френския офис за защита на бежанците и лицата без гражданство. Няма обаче идея къде да са тези „горещи точки на слизане“ –  в Италия, Малта, Корсика или Валенсия, и дали те ще се съгласят изобщо.

Правителството на Джузепе Конте е склонно да обмисли система за „споделен прием на мигрантите“, спасени в Средиземно море. Той обаче настоява това да не се случва само в италианските пристанища, а и в други страни.  Засега Париж се придържа към морското право, че спасените трябва да бъдат свалени в най-близкото безопасно пристанище и така предотвратява използването на неговите пристанища.

Макар че потокът бежанци и икономически мигранти е на най-ниското си ниво от 4 години, националистите печелят по-добре от всякога от тази тема – още една причина да не бързат с намирането на общо решение.