Офшорните вятърни турбини - надеждата за трансформация в Зеления план на ЕС

Европейският съюз публикува в четвъртък плановете си за трансформация на електроенергийната система, които предвиждат преориентиране главно към възобновяеми източници на енергия в рамките на едно десетилетие. Стълбът на този план е да се умножи по 25 капацитета в офшорната вятърна енергия до 2050 г.

Възобновяемите енергийни източници като вятър и слънчева енергия осигуряват около една трета от електроенергията в ЕС днес, но според блока този дял ще трябва да бъде увеличен до две трети до 2030 г., за да се постигне неговата цел да бъде неутрален спрямо емисиите до 2050 г., пише eleconomista.es

Документът, публикуван от Брюксел, подчертава, че Стратегията за морските възобновяеми енергии определя най-амбициозната цел за разгръщане на офшорни вятърни турбини (както стационарни, така и плаващи), при които търговската дейност е добре развита. В тези сектори Европа вече е придобила несравнима технологична, научна и промишлена експертиза и вече има голям капацитет по цялата верига на доставки, от производството до инсталацията.

Европейската комисия обяснява, че стратегията подчертава възможностите във всички морски басейни на ЕС - тези на Северно море, Балтийско море, Черно море, Средиземно море и Атлантическия океан - и в някои крайбрежни и островни зони. Но ползите от тези технологии не са ограничени само до крайбрежните региони. Стратегията подчертава широк кръг вътрешни райони, където производството и научните изследвания вече подпомагат развитието на морската енергия.

Данните, разкрити от ЕС, показват, че целите на Европейския съюз за изменението на климата за офшорния план за възобновяема енергия изискват 60 гигавата (GW) морски вятър през 2030 г. и 300 GW през 2050 г., потвърждавайки предварителните планове, публикувани от Ройтерс. Това означава умножаване на сегашния капацитет на вятъра от 12 GW в морето съответно с 5 и 25 пъти.

Проектите ще бъдат популяризирани индивидуално от 27-те страни от блока. В документа на ЕС се казва, че всички морета, граничещи с държавите от ЕС - Северно, Балтийско, Черно, Средиземно и Атлантическия океан - имат потенциал за производство на вятърна енергия.

Северно море поведе напред, като Германия, Холандия и Дания бяха сред основните „офшорни“ производители в ЕС.

Най-големият производител на офшорна вятърна енергия в Европа е Великобритания, която напусна ЕС. Инсталираният му капацитет от вятър от около 10 GW и плановете му за разширяване не са включени в стратегията на блока.

Разширяването на енергията от възобновяеми източници в морето ще изисква инвестиции от близо 800 милиарда евро (946 милиарда долара) до 2050 г., предимно от частни капиталови инвестиции, за изграждане на масивни нови офшорни вятърни паркове и разширяване на нови технологии като плаващи турбини. 

Комисията искаше да подчертае ползите от този вид енергия. Офшорната вятърна енергия произвежда чиста електроенергия, която се конкурира и понякога е по-евтина от съществуващата технология, базирана на изкопаеми горива. 

Европейските индустрии бързо развиват редица алтернативни технологии, за да използват способността на моретата да произвеждат зелена електроенергия. В момента европейските компании и лаборатории са в челните редици, от тези, които произвеждат плаваща офшорна вятърна енергия до тези, които използват океански енергийни технологии като вълните и приливната енергия, плаващи фотоволтаични инсталации и водорасли за производство на биогорива. 

Източник: eleconomista.es

Превод и редакция: Нели Тодорова