Андрия Зафираку: Училището трябва да развива мислене, а не просто да предава знания

Андрия Зафираку ще бъде специален гост на Галавечер Хоризонти 2026. Тя е призната за лидер в областта на образованието и е носител на наградата „Global Teacher Prize“ за 2018 г.  

В аванс преди събитието тя коментира пред Мениджър News ролята на качественото образование като основа на едно активно, мислещо и устойчиво общество. Андрия Зафираку споделя и своята визия за това как училището може да развива не просто знания, а критично мислене, увереност и лидерство и защо именно това е ключът към бъдещето. 

Днес училищата вече не са основният източник на информация. Според вас как трябва да се развие образованието, за да подготви учениците не просто да знаят, а да мислят критично и да водят?

Училищата вече не са основният източник на информация, затова нашата роля трябва да се промени – от предаване на знания към развиване на мислене. Не става дума само за това какво знаят учениците, а как го поставят под въпрос, как го тълкуват и как го прилагат.

Това означава да създаваме пространство за любопитство, да насърчаваме предизвикателствата и да помагаме на младите хора да осмислят сложността, вместо да я опростяваме. Ако искаме те да бъдат лидери, трябва да се чувстват уверени в собствения си глас, да могат да мислят критично и да са готови да се справят с несигурността – не просто да възпроизвеждат съдържание.

Много образователни системи, включително в Източна Европа, все още разчитат на модели, създадени преди десетилетия. Коя част от днешната класна стая има най-спешна нужда от промяна?

За мен най-належащата промяна е отдалечаването от модел, който поставя послушанието и обхващането на съдържание над мисленето. Твърде много класни стаи все още са организирани около „препускане“ през материала и намиране на „правилния отговор“, вместо около изграждане на разбиране.

Това, което трябва да се промени, е самото преживяване на ученето – създаване на пространство за задаване на въпроси, изследване и истинско ангажиране. Ако искаме учениците да са подготвени за съвременния свят, те трябва да бъдат активни участници в ученето си, а не пасивни получатели.

В много училища учениците все още се възприемат като пасивни учащи. Как учителите могат на практика да преминат към даване на повече отговорност на учениците за тяхното учене?

Всичко започва с промяна в нагласата – да виждаме учениците не като получатели на знания, а като активни участници.

На практика това означава да им дадем повече глас и избор: да ги включваме в оформянето на въпросите, да позволяваме различни подходи към задачите и да създаваме пространство за диалог, а не просто за преподаване.

Също така означава да правим съдържанието значимо – да свързваме ученето с живота, интересите и идентичността на учениците, като приемаме тяхната уникалност. Когато учениците разпознават себе си в това, което учат, те са много по-склонни да се ангажират и да поемат отговорност.

Когато на учениците се гласува доверие да мислят, изследват и дори да грешат, те започват да поемат инициативата. С времето това изгражда увереност, самостоятелност и по-дълбока връзка с ученето.

Нараства загрижеността за липсата на меки умения като комуникация, сътрудничество и адаптивност. Как училищата могат да развиват тези умения?

Тези умения не се изграждат чрез отделни уроци, а чрез опит. Ако искаме учениците да комуникират, да си сътрудничат и да се адаптират, класните стаи трябва редовно да им дават възможности да правят точно това. Това се постига чрез проектиране на обучението като по-сътрудническо, базирано на дискусии и свързано с реалния свят. Става дума за ученици, които работят заедно, разглеждат различни гледни точки, решават проблеми и размишляват върху това как учат – не само какво учат.

Още по-важно е да променим това, което ценим. Ако измерваме само индивидуалното представяне и резултатите, изпращаме послание, че тези умения нямат значение. Училищата трябва последователно да ги поставят в центъра, така че те да станат част от културата, а не допълнение.

Как образователните системи могат да балансират нуждата от стандарти и оценяване с не по-малко важната нужда да се насърчават индивидуалността и креативността?

В крайна сметка става дума за преминаване от система, която цени еднообразието, към такава, която цени дълбочината, личния глас и оригиналността, като същевременно запазва високи изисквания.

Не говорим за избор между стандарти и креативност, а за яснота за какво служи всяко от тях. Стандартите дават общи очаквания и равнопоставеност, но не трябва да диктуват как се случва ученето или да ограничават начина, по който учениците показват знанията си.

Балансът идва чрез гъвкавост в тази рамка. Можем да поддържаме високи очаквания и едновременно с това да даваме избор на учениците как да учат, как да изразяват идеите си и как да демонстрират разбиране. Именно там индивидуалността и креативността могат да процъфтяват.

Терминът „образователна реформа“ е болезнена тема за много българи, не само за учителите. Кои са основните инструменти за смислена реформа?

За да бъде реформата смислена, тя трябва да започне с яснота на целта. Ако „защо“-то не е ясно и споделено, „как“-то никога няма да проработи. Хората трябва да разберат какво се променя, но още по-важно – защо това е важно за децата и младите хора.

Необходимо е и доверие. Реформата не може да се налага на учителите – тя трябва да се прави с тях. Това означава инвестиции в професията, изслушване на хората най-близо до класната стая и даване на пространство и подкрепа да водят промяната на практика.

И накрая – нужни са време и последователност. Твърде често системите сменят посоката прекалено бързо. Смислената реформа не е бързо решение, а изграждане на стабилни основи, следване на дългосрочна посока и позволяване на промяната да се утвърди устойчиво.

Ако очакваме учителите да водят образователната трансформация, от каква подкрепа и подготовка се нуждаят, за да успеят? Как изглежда по-голямата професионална автономия на практика?

Ако очакваме учителите да водят трансформацията, трябва да инвестираме в тях по подходящ начин. Това означава качествено професионално развитие, време за мислене и сътрудничество, както и лидерство, което подкрепя, а не просто насочва. Учителите се нуждаят от пространство да рефлектират, експериментират и усъвършенстват практиката си – не само да прилагат промени, а да ги оформят.

По-голямата професионална автономия на практика означава доверие – да се даде на учителите гъвкавост да адаптират учебната програма, да отговарят на нуждите на учениците и да използват професионалната си преценка без ограничения.

Но автономията върви и с отговорност. Тя съществува заедно с високи очаквания, силно сътрудничество и споделена мисия. Когато този баланс е налице, учителите не просто прилагат промяната – те я водят по смислен и устойчив начин.

„Хоризонти 2026“ ще се проведе на 28 май 2026 г. в „Слънчева зала“ на Националния исторически музей от 18:30 ч.

Кувертът за вечерта включва четиристепенно меню и специална селекция напитки:

Regular price - 250 евро на човек, със срок на потвърждение 15 май 2026г.

Regular price - корпоративна маса (8 места) – 1750 евро, със срок на потвърждение 15 май 2026г.

Събитието е с ограничен достъп и предварителната регистрация е задължителна. За допълнителна информация може да се свържете с нас на events@manager.bg.   

*****

Генерални партньори: Avendi, Johnnie Walker, Метрореклама, Aqua Panna S. Pellegrino

Основни партньори: UniCredit Bulbank, JTI

Медийни партньори: БНТ, bTV Media Group, Dir.bg