Галавечер Хоризонти 2026 постави въпросите за бъдещето на образованието

„Неудобната истина за образованието: Подготвя ли училището деца за свят, който вече не съществува?“ - това беше основната тема на галавечер Хоризонти 2026, организирана от Мениджър Медия Груп.  

Специален гост на събитието беше Андрия Зафираку, която е призната за лидер в областта на образованието и е носител на наградата „Global Teacher Prize“ за 2018 г. 

Александра Мирчева, издател на списание "Мениджър", откри събитието, поставяйки фокуса върху връзката между технологичния прогрес, културата и образованието.

"Живеем в един изключително контрастен свят, в който има огромен технологичен напредък, който се движи с безпрецедентна скорост и повдига въпроса за бъдещето на човешкия труд и за новата роля и място на човешката полезност. Свят, в който виждаме безпрецедентен досег до реална информация, истинска, жива, в реално време, която движи световния ръст и икономиката, но в същото време виждаме задълбочаващ се контраст и социално разделение. Свят на глобална свързаност, но и на геополитическа нестабилност. Именно от този свят ние виждаме културата, образованието, науката и социалната сфера да продължават да се развиват от натиска на намаляващите публични ресурси и остаряващите модели на финансиране", заяви Александра Мирчева.

Тя добави, че учебната програма не винаги има твърд фокус върху дигиталната грамотност, медийната грамотност и умението на децата да се справят с изкуствения интелект, като напомни, че често се случва програмата да бъде натоварена, теоретична, линейно насочена, предпускаща в материала и слабо свързана с практическите умения.

"Забелязват се проблемите в началните нива на подбор. Изисква се много повече време за избор на кадри и в тяхното стабилизиране. Работодателите забелязват по-голямото текучество, по-големи грешки, повече необходимост от надзор и от време за въвеждащи обучения за постигането на базисна компетенция и автономност", каза още Александра Мирчева. 

Тя направи и връзка между културата и образованието:

"Културата – това е платформата, която създава ценности, идентичност, нагласи и въображение. Образванието е това, което дава методологите и наследството. Културата играе много голяма роля върху индивидуалното изграждане на човека, а образованието – в изграждането на неговото критично мислене. Така в комбинация заедно те работят за изграждането на свободна личност, а оттам, чрез натрупване, в изграждането на активно гражданско общество". 

Новата роля на учителите и училищата 

Андрия Зафираку постави фокуса на своето изказване върху съвременните проблеми на образователната система.

"Трябва да разберем, че училищата вече не са основният източник на информация. В продължение на поколения образованието беше изградено върху недостига на знание. Книгите съдържаха знанието. Училищата разпространяваха знанието. Но днес нашите деца , а всъщност и всички ние , можем да имаме достъп до знание мигновено. Много по-бързо от всичко, което някога сме имали във времето, когато сами трябваше да откриваме информацията. Това е първото нещо, което трябва да имаме предвид, когато говорим за промяна. Нека си признаем - системата е много остаряла. Начинът, по който е била създадена, вече не отговаря на реалността", коментира Зафираку. 

Според нея е много важно да се уверим, че в образователните институции създаваме хора и личност. 

Тя припомни, че във Великобритания едно на всеки четири деца между 5 и 18 години има проблеми с психичното здраве. 

"В една класна стая това означава, че пет деца изпитват високи нива на тревожност. А знаем, че тревожността блокира ученето. Не можеш да учиш, когато си тревожен. И какво ни казва това за младите хора? Даваме ли им възможност да оформят начина, по който учат? Даваме ли им шанс да решават реални проблеми? И доверяваме ли им се? Защото често казваме на децата си: „Искаме да бъдете лидери. Искаме да поемате инициатива. Искаме да се изявявате.“ Но в крайна сметка даваме ли им реална възможност да водят? И ако не, защо е така?". 

Тя добави, че от младите се изисква да станат независими мислители, а не хора, които постоянно са контролирани. 

Новите образователни модели 

В последвалата дискусия, модерирана от бившия образователен министър проф. Веселин Методиев, с участието на Андрия Зафираку, бившия министър на културата Найден Тодоров и посланика на Великобритания в България негово превъзходителство Натаниел Копси. бяха поставени редица въпроси, свързани с реформите в образованието и крайната им цел. 

Найден Тодоров изтъкна, че истинската роля на училището не е като източник на факти и информация, а като пространство, в което човек се учи да разбира и използва знанието. Той постави под съмнение идеята, че тези структури съществуват единствено за подготовка на „работници“ за икономиката. По-скоро те учат децата да работят заедно, да поемат отговорност и да се подкрепят взаимно.

Според Найден Тодоров не бива образователната система да работи с идеята за създаване на "еднакви хора". Той даде пример със симфоничния оркестър - когато всички инструменти звучат заедно се получава много по-красива музика, отколкото със 100 еднакви цигулки. 

Британският посланик Натаниел Копси  изрази своята тревога от това, че много млади хора не напускат училище с необходимите житейски умения. Според него основната причина е, че това е първото поколение, израснало в свят, доминиран от технологиите и социалните мрежи. В цялата човешка история хората са били принудени да излизат навън и да взаимодействат пряко с другите, докато днешните деца могат да прекарват живота си пред екрани.

"Аз не съм против технологиите, точно обратното, но трябва много по-внимателно да се обмисля какво е подходящо за децата. Детският мозък е по-чувствителен и не е способен да обработва всичко, на което е изложен онлайн. Съществуват множество научни доказателства за негативното влияние на прекомерното време пред екраните, особено при малките деца", заяви Копси. 

Според Андрия Зафираку хората не бива да жертват креативността и уникалността в името на тестовете и стандартизацията.

"Тестовете безспорно имат място в образованието и ние ги използваме, за да гарантираме определен стандарт и да предоставяме добро образование за всички ученици. Но колко точно тестваме и обхващаме ли всички области? Например във Великобритания на 16-годишна възраст учениците полагат изпитите GCSE. В рамките на две седмици и половина, а ако имат късмет три седмици, те държат 26 изпита. Защо? Какво печелим и какво научаваме за отделните личности чрез такова огромно количество изпитване? Не трябва ли вместо това да създаваме възможности всички тези ценни умения да бъдат показвани в различни формати и в различни области? Моето притеснение относно образователните системи е, че те създават впечатлението, че ако не тестваме, сякаш не учим нищо", коментира тя. 

В последната част разговорът се насочикъм изкуствения интелект и предизвикателствата, които той поставя пред образованието. Участниците в дискусията се обединиха около идеята, че никой все още няма ясен отговор как трябва да се адаптира образованието към навлизането на AI.

Но независимо от технологиите хората все пак ще трябва да продължат да знаят определени неща и да развиват основни когнитивни умения. 

*****

Генерални партньори: Avendi, Johnnie Walker, Метрореклама, Aqua Panna S. Pellegrino

Основни партньори: UniCredit Bulbank, JTI

Медийни партньори: БНТ, bTV Media Group, Dir.bg