46% ОТ БЪЛГАРИТЕ СА ПОЧТИ ЩАСТЛИВИ, 6% - НАПЪЛНО ЩАСТЛИВИ - Трети обществен разговор Щастието на нацията

Почти щастлива за трета поредна година е нацията, с лек ръст нагоре на съвкупния показател за щастие, който за 2021 година е 57 т. от 100 максимални. Това отчита Третият Национален индекс на щастието, съставен по поръчка на списание „Мениджър“ от агенция G consulting. Данните бяха представени от социолога Живко Георгиев на специалното събитие „Трети обществен разговор за щастието на нацията“ в София днес.

Добрата новина е, че противно на очакванията за катастрофален спад на индекса най-вече заради тежката двойна криза – икономическа и здравна, породена от ковид-кризата такъв не се регистрира.

И тази година националният Индекс на щастието проследява 50 индикатора, групирани в 12 измерения, но и обръща специално внимание на ефекта от ковид-пандемията. Индексът регистрира пълна гама от щети, нанесени в този период от време, но не здравните последствия са на първо място по негативен резултат, а ограничаването на контактите с близки и познати – 69%. Следват негативни емоции като потиснатост и депресия, породени от психозата в обществото – 53% и провалени планове за почивка и пътувания в чужбина.

Като цяло 40.2% заявяват, че сега качеството на живота им е по-ниско от това непосредствено преди пандемията срещу

Сравнението на данните за България от 2021 г. с глобалните за 2020 г. препотвърждава зависимостите, регистрирани и в предишните вълни на проучването.

Страната ни устойчиво е над средните глобални стойности по компонентите:

България Глобален индекс

Социална подкрепа 74.7 65.2

Психично здраве 70.4 64.8

Физическо здраве 66.4 60.3

Удовлетвореност от живота 63.1 58.8

Баланс на времето 54.1 т. 48.9

И продължава да е под глобалните средни стойности в категориите:

Субективно благосъстояние (-8.3)
Достъп до култура (-9.3)
Стандарт на живот (-7.4)
Качество на околната среда (-14.0)
Местна общност (-6.5)
Управление – (-10.1)

Почти без изменения и тази година се запазва разпределението на индивидуалните стойности на националния Индекс. Според актуалните данни 6% от изследваните са напълно щастливи с резултат между 77-100 точки. 22% от населението е в групата на щастливите с резултат 66-76 точки. Отново най-голяма е групата на почти щастливите - 46%, с резултат между 50-65 т. За отбелязване е, че и в трите групи на територията на щастието има ръстове с по 1 процент в сравнение с предходния Индекс. Впечатление прави регистрирането на спад при нещастните, т.е. участниците с резултат под 50 точки, което тази година е с 3% в сравнение с данните от 2020-та.

Представителите на активното, под 40-годишна възраст градско население с високи доходи и модерен, донякъде хедонистичен начин на живот са най-потърпевшите от кризата и противоепидемичните мерки. До голяма степен това се обяснява с високите показатели на измерени негативни преживявания като силно ограничаване на контактите с близки и познати (69%), потиснатост и депресираност от обществената психоза (53%), провалени планове за пътувания и почивки (46%)

В същото време за разлика от предходните две проучвания по-скоро позитивни промени се наблюдават при социални категории и групи, които преди COVID времената бяха на дъното на Индекса на щастието. При категорията на пенсионерите и лицата на възраст 70+ години например за първи път е регистриран дял на нещастните под 40%.

Още една любопитна разлика в сравнение с предишните две изследвания е, че хората, живеещи на село са по-щастливи от тези в столицата.

Класациите за щастие не са конкурс за красота, в този смисъл не бива да се правят съпоставки между държавите по такъв показател. Но, защо все пак Финландия за четвърта поредна година е начело на класацията на ООН като най-щастливата нация в света. Има три обяснения, разкри Н. Пр. Кристина Кувая-Ксантопулос, извънреден и пълномощен посланик на Република Финландия в Република България, която бе сред основните участници в първия панел на Третия обществен разговор „Щастието на нацията“, оранизиран от сп. „Мениджър“. Събитието съпътства и представянето на актуалното проучване, измерващо националния индекс на щастието, изготвян за трета поредна година по поръчка на Мениджър.

Трите ключови фактора за класирането на финландците като най-щастлива нация в света според посланик Кристина Кувая-Ксантопулос са:

- Доброто управление, ниската корупция, стабилната държава.

- Доверие между хората, доверие в обществото, ообщата свобода на избор.

- Равенството. Финландците са на мнение, че независимо къде си роден имат равни права за образование и развитие.

Посланик Кристина Кувая-Ксантопулос подчерта специално, че е важно да се правят такива изследвания не само на глобално, но и на национално ниво, защото те дават добавената стойност за всяка държава къде се намира, какво е постигнала и какво трябва да направи.

Големият проблем във Финландия например е чувството за самота, все повече хора се чувстват самотни и това оказва влияние върху общото щастие на нацията. От друга страна имаме много и най-различни общности. Но, предизвикателството за нашата страна е да намери начин да сближи тези общности, да създаде мостове между тях, така че да имаме една по-голяма и сплотена общност.

Чия отговорност е един човек да бъде щастлив? Отговорът, който имаме във Финландия е ролята на държавата, но и личната отговорност на всеки. Това за нас, като нация е вид обществен договор, който се чувстваме длъжни да спазваме. Отговорност на държавата е да осигури възможности на гражданите за сигурен и стабилен живот, а отговорност на гражданите е да се възползват отговорно от тези възможности, сподели още тя.

Липсата на доверие в управлението е един от показателите в Третия национален индекс на щастието, който продължава да бележи спад за трета поредна година и е под средните стойности в глобалния индекс – 37.8%, сподели социологът Живко Георгиев.

От доста години страдаме от растяща пропаст между управлявани и управляващи, което в последните години се трансформира в стигматизиране на цялата политическа класа. Това поразява доверието в институциите и обезкуражава хората да участват в политическия процес и да гласуват, допълни той.

Образованието и щастието не са в директна причинно-следствена връзка в България, което ни изолира от критериите на успешните нации, смята проф. д-р Петър Стоянович, бивш дипломат и министър на културата, преподавател в СУ и изследовател в БАН, който също бе сред основните участници в първия панел на обществения разговор за щастието на нацията. В България човек се чувства винаги по-щастлив, когато е симпатяга, а не лидер и като нация, много често от „ I have a dream“, стигаме до „I have a drink“, обобщи шеговито той.

Баланс е ключовата дума, която определя и ще определя щастието на работното място, категорични бяха участниците във втория панел на организирания от списание „Мениджър“ днес Трети обществен разговор „Щастието на нацията“.

Пандемията промени отношенията между служители и работодатели като особено в по-големите компании дори доведе до обособяване на нов тип общности - вътрешно-фирмени общности, сподели Кристина Иванова, директор на TELUS International Bulgaria и вицепрезидент операции за България и Турция.

Очакванията на служителите стават все по-високи към компаниите работодатели и това е тенденция, започнала още преди ковид-пандемията, отбеляза тя. Всяка година правим анонимно проучване на очакванията на нашите служители към корпоративните програми за благоденствие на работното място и така адресираме нашите политики към тях. 3500 души работят за Телъс България и за нас от съществено значение беше да запазим не само здравето и живота им, но и работните им места, защото очакванията, които излязоха на преден план в проучването ни през пандемичната годинах бяха именно за стабилност и сигурност. Гордеем се, че не нямаме нито едно съкратено работно място в този тежък период, посочи още Кристина Иванова. Компанията обръща голямо внимание на психичното и емоционално здраве на служителите си като поддържа редица специализирани програми и тренинги в тази област. В периода на дистанционна работа са били осигурени дори различни видове тренировки.

Корпоративната култура започна да се променя още преди пандемията, която пък катализира страшно много процеси, адресирани като далечна цел преди това, заяви Катя Димитрова, съосновател и управляващ партньор на комуникационната група Интерпартнерс. Според нея, най-позитивната задействана промяна е поставянето на човека в центъра на процесите и засилването на диалогичността между служителите и работодателите. Катя Димитрова също споделя мнението, че ключовата дума в отношенията работодатели-служители е баланс. Вече не говорим за новото нормално, а за новия баланс. Идва краят на времето, в което измерваме свършената работа в количество часове и работни дни. Когато служителите са достатъчно мотивирани и щастливи на работното място, строго закованото работно време не е от значение за продуктивността им, посочи и тя и сподели отчетлива тенденция - новото поколение служители – това на милениалите е ясно изявен носители на тази нова култура за спазването на баланс и не се притеснява да говори за това и да го изисква.

Повече от всякога служителите в компанията имат нужда да им бъде засвидетелствана грижа, каза и Полина Господинова-Георгиева, изпълнителен директор на Българска асоциация за управление на хора. Хибридната форма на работа, която ще се налага все повече като модел, ще е трудна за управление на процесите и персонала, но могат да го постигнат като не се страхуват да отпуснат контрола, без да го загубят, препоръча тя

Като друга тенденция, която ще е определяща за щастието на работното място Полина Господинова открои наблюдения от последните месеци, според които офис пространствата все повече се превръщат в места за екипна работа и екипно взаимодействие Хората видяха, че могат да разчитат на гъвкавост от работодателите си и сега си я искат, отчете още тя.

Ключово изискване в отношенията служители-работодатели е спазването на баланса между работа и личен живот, допълни този тренд Росица Диамандиева, Мениджър Бизнес Развитие в Manpower Bulgaria. Нематериалните стимули са водещи в това, което търсят кандидатите за работа вече. Корпоративните програми все повече се ориентират и към стимули, свързани с осигуряването на здравословна работна среда например, добави тя.

Да се борим за щастието си е един от аспектите, които ковид промени в нагласите ни, коментираха участниците в третия панел на провелия се днес в София Трети обществен разговор за щастието на нацията, организиран от списание „Мениджър“. Представеният в началото на събитието Трети национален Индекс на щастието вдъхнови психологът Ани Владимирова и нейният екип да формулират и нов Закон за щастието. На база на данните от проучването те извеждат две аксиоми, две твърдения и закон за щастието. Ето какво гласят те, представени от самата Ани Владимирова по време на форума

Аксиома 1: Не можеш да си щастлив постоянно

Аксиома 2: Щастието има различни измерения и интензивност

Две твърдения:

§ Щастието е трудно, когато животът е лесен.

§ Щастието е най-сладко, когато е трудно

От всичко това следва и Законът на щастието, който гласи: Индексът на щастието е право пропорционален на философското възприемане на периодите на нещастие и обратно пропорционален на продължителността и интензитета на щастливите периоди

Ани Владимирова предложи и алгоритъм в три стъпки за трениране на щастие, с отправна точка, че за да бъдеш щастлив, трябва да искаш да си щастлив

А трите стъпки са:

Осъзнайте фокуса си
Игнорирайте СПАМ-мислите
Нивелирайте времето „тук и сега“

Думата щастие в българския език идва от руски език, сподели един от участниците в панела, писателят Александър Шпатов. Ако някой ни беше казал преди две години, че ще преживеем толкова необичайно изпитание, нямаше да повярваме, но и изследването на Мениджър за пореден път доказва, че сме адаптивни и като хора и като нация, което е положително, посочи той и препоръча да сме по-отговорни към нашите понятия и представи за щастие. Като лична рецепта за щастие Шпатов съветва да казваме по-често „благодаря“ на хората, които заслужават тази дума.

Гледайте хората в очите, щастието е там, гласи рецептата за щастие на Калин Василев, един от съвременните апостоли за създаване на общности и основател на сдружение ТърновоRUNS. Липсата на местни общности продължава да тегли надолу съвкупния индекс на щастие и в тазгодишното проучване, стана ясно от представените по време на събитието социологически данни.

Как се променя идеалът за щастие, какви нови дефиниции за лично благополучие роди необичайното изпитание на ковид-пандемията, може ли да се тренира щастие? Млади художници от Националната художествена академия ще дадат необикновен прочит през своя поглед на провелия се вчера Трети обществен разговор за щастието на нацията, организиран от списание "Мениджър" в Event Center, София.

С молив и четка в ръка талантите проследиха представянето на изготвения по поръчка на "Мениджър" Трети национален Индекс на щастието и последвалите го дискусии в три панела. "Открихме много теми, по които ще работим", споделиха в края на събитието възпитаниците на Националната художествена академия с вече скицирани идеи за бъдещите си творби.

До края на юни те ще създадат по тях завършени произведения, които ще бъдат представени на организиран от "Мениджър" благотворителен аукцион. Мястото и часът на провеждането му ще бъдат допълнително обявени в Мениджър Нюз и социалните ни платформи във Фейсбук, Линдктин и Инстаграм. Възможност за участие в него ще имат както частни лица, така и бизнес организации, а набраните средства ще бъдат предоставени на фондация ЗА ДОБРОТО, която подпомага децата на героите учители и лекари, загубили битката с COVID-19 по време на изпълнение на служебния си дълг.

Защото вярваме, че най-голямото щастие е да правиш добро!

Вижте първите творчески идеи на младите художници, провокирани от Третия обществен разговор за щастието на нацията на "Мениджър"

Събитието се осъществява с подкрепата на: TELUS International ; BAT

Официален кафе партньор: Costa

Комуникационен партньор: INTERIMAGE

Медийни партньори на инициативата са: bTV, dir.bg, НПО Портал, Bloomberg TV Bulgaria Dnes.bg