3 мита за личните финанси, които ни дърпат назад

Управлението на личните ни финанси е една от чувствителните теми в България и все още много хора не са склонни да говорят открито за нея. В същото време има немалко митове и неистини за парите, които циркулират в публичното пространство и могат сериозно да ни навредят. В тази статия съм събрал най-популярните 3 от тях, които ни дърпат назад и не ни позволяват да постигнем финансовия успех, който заслужаваме.

1. Повечето пари ще решат всичките ни проблеми

Дълги години бях в капана на този мит и все се надявах увеличението на заплатата или допълнителните пари от годишния бонус да решат всичките ми финансови проблеми. За съжаление и сега около мен има страшно много хора, които вярват искрено, че повечето пари ще оправят заплетените ситуации, в които се намират. Те преследват тази мечта с надеждата, че някой ден ще се събудят богати, без кредити и ще имат един куп активи, които ще им носят пасивни доходи. Не искам да съм песимист, но това няма как да стане и ще ви кажа защо мисля така.

Обикновено с течение на годините нашите доходи се повишават и успоредно с това ние си повишаваме стандарта на живот. Позволяваме си все по-скъпи вещи и удоволствия. Резултатът от това е, че живеем от заплата до заплата и ако може да работим до края на дните ни, всичко щеше да е наред. За съжаление, идва време, когато не искаме или не можем да работим. За този период ни трябват заместващи регулярни доходи във вид на пенсия. Тъй като държавата не може да ни ги осигури, ние сами трябва да се погрижим за бъдещето ни, но ако харчим всичко до последната стотинка, не спестяваме и не инвестираме, в един момент ще останем с мизерни пенсии и животът ни няма да е много щастлив.

Положението ни ще се влоши, ако искаме да имаме по-висок жизнен стандарт, отколкото ни позволяват доходите. Тогава започваме да взимаме назаем от бъдещето ни, т.е. теглим кредити, които ще връщаме в следващите 5, 10 или 30 години. По този начин, когато остареем ще ни останат само спомените от хубавите коли, които сме имали и местата, които сме посетили. Ще живеем в хубав дом, за който няма да имаме пари да поддържаме, но няма да го продаваме, за да може някой ден той да осигури по-добър живот на децата или на внуците ни. Това е доста благородно желание. Дано те го оценят.

2. „Не е моя работа“

Това е „любимият“ ми мит. Личните финанси затова са лични, защото ние сме отговорни за тяхното управление, запазване и умножение. Много хора си мислят, че щом взимат висока заплата, са си свършили работата и може някой друг да свърши тази работа вместо тях. Често на въпроса ми „Кой управлява парите във Вашето семейство?“, получавам отговори от типа „Съпругът (съпругата ми) ми се занимава с това, а аз върша други неща“.

Според мен, това е прекалено голяма отговорност само за един човек. Разбирам, че е добре партньорите в една връзка да си разпределят задълженията, но темата за парите и тяхното управление е ключова и е хубаво всички членове на едно домакинство да участват в разговорите за това как да се изразходват средствата. В моята практика съм имал много случаи, при които се е стигало до тежки раздели и разводи, защото партньорът, който управлява семейния бюджет е допуснал финансови грешки или е скрил важна информация за големи разходи.

Другата част от този мит е, че може да си платим на професионалисти и те да свършат цялата работа по управлението на нашите лични финанси. Добре звучи, но е далеч от истината. Няма човек на света, който да се грижи по-добре от нас самите за парите ни. Може да използваме различни финансови услуги и да се доверяваме на специалисти по отделни теми, но крайните решения са си наши и ние носим отговорност за резултатите. Освен ако не се касае за измама, загубата на пари от различни инвестиции е наша грешка, а не на хората, които са ни продали тези продукти или са ни убедили да си ги купим.

3. Многото пари носят само проблеми

Този мит е донякъде противоположен на първия. Хората, които вярват в него смятат, че ако имат много пари, това ще им донесе само проблеми. Според мен, това се корени във вярването у нас, че богатите хора са предимно престъпници и такива, които са станали такива, благодарение на съмнителни сделки. Тогава на подсъзнателно ниво ние не искаме да станем лоши хора и ако забогатеем, останалите ще ни сочат с пръст.

За да не стигнат дотам, много хора просто харчат всичко, което изкарат и така няма опасност да се окажат с голямо количество пари, което да се чудят какво да го правят. Сигурно си мислите, че е достатъчно някой да ни даде тези средства и ние автоматично ще се научим как да ги управляваме? За съжаление, не стоят така нещата. Хората, които са спечелили големи суми от лотария, не се променят и продължават да следват старите си навици отпреди щастливото събитие. В много случаи означава, че те знаят само как да харчат и точното това правят.

Някои от тях се опитват да запазят част от парите или дори да ги увеличат, но се провалят заради мит №2, т.е. разчитат на други хора (обикновено близки или роднини) да го направят. Резултатът е съмнителни бизнес начинания или попадане директно в ръцете на измамници, които си търсят точно такива жертви – хора с пари, които не знаят какво да ги правят.

Какво е решението в този случай? Да повишим финансовата си грамотност и да започнем да управляваме добре парите, които имаме. Дори да са малко, ще придобием полезни навици, които ще ни помогнат да се справим с нашите лични финанси, когато имаме вече по-големи доходи или спечелим едно малко състояние от някоя хазартна игра.

Това бяха най-популярните 3 мита, свързани с пари и тяхното управление. Срещал съм стотици хора да вярват в тях – от такива с основно образование до мениджъри в големи международни компании. Общото между тях е, че тези вярвания са се загнездили дълбоко в мозъка им и не им позволяват да подобрят личните си финанси и да постигнат резултатите, които заслужават.