Данъчната реформа на Тръмп може да се блъсне в стената на дълга

Данъчната реформа, подкрепяна от президента на САЩ Доналд Тръмп, е напът да бъде гласувана в Конгреса, но данъчните намаления, обещани на американските домакинства и компании могат съвсем скоро да се сблъскат със стената на дълга, твърдят анализатори, цитирани от Франс прес.

Тя предвижда намаляване с около 1,5 трилиона долара данъчната тежест над американската икономика, което според поддръжниците й ще увеличи производителността и създаването на работни места.

Предишните данъчни реформи в Съединените щати обаче често предизвикваха силно увеличение на дълга, което налага през следващите години обратен завой и увеличаване на данъците.

Администрацията на Тръмп разчита на увеличение на постъпленията в резултат на ускоряване на растежа, за да се компенсира първоначалната загуба на данъчни приходи.

Икономистите обаче далеч не са единодушни по въпроса, а допитванията сочат, че общественото мнение е скептично настроено към ползите от реформата.

Предишни данъчни реформи - през 1981 година при президента Роналд Рейгън и през 2001-2003 година по времето на Джорд Буш младши, и двамата републиканци - не дадоха очаквания ефект.

Много от решените през 1981 година данъчни намаления трябваше да бъдат отменени още следващата година на фона на безпокойствата от задълбочаването на дефицитите. Това обаче не попречи на дълга да нарасне с 60 процента между 1981 и 1988 година и да достигне 2,6 трилиона долара, превръщайки САЩ от най-голям международен кредитор в най-голям длъжник. Днес той надвишава 20 трилиона долара или около 105 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

Реформата на Буш младши има почти същата съдба. Между 2001 и 2003 година Белият дом и републиканците в Конгреса намалиха маргиналния данък от 39,6 на 35 на сто, но той се върна на първоначалното равнище десет години по-късно, когато изтече срокът на тези намаления.

"Още в края на 2001 година беше достатъчно ясно, че бюджетните излишъци, насърчили Буш младши да намали данъците, са твърде илюзорни", отбелязва Матю Гарднър, експерт в Института за данъци и икономическа политика.

Той подчертава, че сега гласуваните намаления могат лесно да бъдат отменени от демократите, ако те си върнат контрола в Конгреса на изборите в средата на мандата след по-малко от година.

При положение, че съотношението на държавния дълг към американския БВП е на най-високо равнище от края на Втората световна война, републиканците може да нямат друг избор, освен да съкратят държавните разходи. Това ще доведе до орязване на социалните програми и ще влоши ефекта от данъчните реформи за най-бедните, предупреждава Джаред Бърнстейн, бивш икономически съветник на Джо Байдън, който беше вицепрезидент на демократа Барак Обама.

"Бъдещето на данъчните намаления в много голяма степен ще зависи от резултата от следващите избори", изтъкна той пред АФП.

Източник: БТА