Димитър Калдамуков: Много български компании имат интерес към крипто активите

Димитър Калдамуков е адвокат с 10-годишен юридически опит, специалист по търговско право, право на финансовите пазари и енергийно право, партньор в кантора „Калдамуков, Динев, Близнакова и Мандажиева“. Завършил е в СУ „Св. Климент Охридски“ и има LL.M. по търговско право от GW Law School, Washington, DC. Стипендиант на фондация Фулбрайт. Роден е в Стара Загора, на 34 години, женен с три деца. Активен спортист. Любими занимания – игра с децата, четене на книги, плуване, ски и планинарство, беседи с добри приятели.  Г-н Калдамуков е сред  основните панелисти в годишния банково-финансов форум „Бъдещето на парите“ на списание „Мениджър“. Той ще вземе участие в дискусионния панел „Дигиталните валути“, който ще се проведе на 20 октомври 2021 г.

Събитието ще бъде излъчено онлайн в сайта www.manager.bg и Facebook събитието Четвърти банково-финансов форум: Бъдещето на парите.

- Г-н Калдамуков, какъв е вашият опит с дигитални валути и тяхната регулация?

- Кантората ни обслужва финтек компании, които емитират електронни пари, крипто борса, която очевидно предлага услуги по обмяна на криптовалути. Съдействаме и на наши клиенти правилно да определят дали токените, които искат да емитират са крипто-активи, електронни пари или финансови инструменти (например токенизиран актив). В този смисъл имаме доста голям опит с изясняване на въпроса под коя регулация, ако изобщо има такава, попада даден актив. Много често, например, издателят мисли, че даден актив не се регулира, защото го е нарекъл „токен“ или го е пуснал в etherium blockchain-a и едва ли не това го прави нерегулируем. Но често се оказва, че активът е финансов инструмент, най-вече дериват и всъщност за него си има регулация „като слънце“, която е много тежка. Модерните емитенти на инструменти се опитват да представят, че инструментът им е нерегулиран, защото е „крипто“. С изключение на биткойн обаче и някои други децентрализирани активи, огромната маса от активи са регулирани. Друг е въпросът дали регулаторите имат капацитет ефективно да извършват регулацията.

- Има ли български компании, които използват дигитални валути на ежедневна база и от кои сектори са те?

- На първо място трябва да се изясни какво е дигитална валута. Ако това са електронни пари по смисъла на ЗПУПС, очевидно издателите в България не са толкова много. Ако „дигиталните валути“ са крипто активи, нашият опит сочи, че много компании имат интерес към тях, но са малко тези, които ги ползват. Под „ползване“ разбирам емитирали са такива активи с цел набиране на капитал или са инвестирали в такива активи с цел печалба. Впечатлението ни е, че компании с интерес към дигитални валути (крипто активи) са компании от финансовата и IT сфера.

- Къде регулацията на дигиталните валути е най-напреднала, от кого се очаква да създава тенденциите в сферата?

- В държави като САЩ, Великобритания, Германия, Швейцария, Сингапур. Най-напредналата държава в това отношение е САЩ. Coinbase се листна там, SEC одобрява крипто проспекти, там се очаква да има и ETF, което ще налее ликвидност в този пазар. Великобритания създава регулация, защото след Брекзит иска да си върне славата на финансов хъб в Европа. И според мен традиционната англосаксонска отвореност към различното ще им помогне много. В стара Европа най-напреднали откъм регулация вероятно са Германия и Швейцария. В първата това лято бе приет Законът за електронните ценни книжа, който позволява емитиране на крипто деривати, а Швейцария (Цуг) си е традиционно място за крипто ентусиастите. Не бих сложил в списъка Малта и Кипър, които също имат крипто законодателство, тъй като двете са по-скоро офшорни зони в рамките на Европа. Страшно много искам да имаме такова законодателство и в България и бих участвал във всяко такова начинание.

Очаквайте още коментари и прогнози на Димитър Калдамуков в рамките на предстоящия Четвърти банково-финансов форум „Бъдещето на парите“.

Програма на форума ще откриете тук.