Влошаване на показателите за сближаване с еврото в 7 страни. Сред тях и България

Смесен напредък е постигнат от 2018 година досега от страните в ЕС, които не членуват в Еврозоната, по икономическото сближаване с валутния съюз. Това заключава Европейската централна банка (ЕЦБ) в двугодишния си Доклад за конврегенцията, предаде БТА. В документа, който излиза на всеки две години, се оценява напредъка в приемането на еврото от 7 държави в ЕС, които към момента не са в Еврозоната, отбелязва институцията в прессъобщение на сайта си днес.

България и Хърватия са поели редица ангажименти в политически области, които са силно свързани с безпроблемното участие във валутно-курсовия механизъм И Ар Ем 2 (ERM II), констатира ЕЦБ на фона на подадената категорична заявка за ускорено кандидастване за Чакалнята на Еврозоната.

По критерия за ценовата стабилност банката е установила влошаване при наблюдаваните страни спрямо ситуацията, описана в предишния доклад. България, Полша, Румъния, Чехия и Унгария са отчели инфлация доста над референтната стойност от 1,8 процента, докато в Швеция показателят е под референтната стойност, а в Хърватия - доста под нея. През идните години се очаква отслабване на инфлацията в повечето от страните. По-конкретно за България спрямо 12-месечната средна стойност на Хармонизирания индекс на потребителските цени у нас инфлацията е 2,6%. Банката споделя опасения, че на фона на коронавирусната пандемия налице е високо ниво на несигурност за това как този размер ще се развие в идните месеци. Притесненита за устойчивостта на инфлационната конвергенция у нас  в дългосрочен план са обусловени най-вече от увеличението на единичните разходи за труд, по-специално в периода 2017-2018 г. Според банката процесът по изравняване най-вероятно ще доведе до положителна разлика в инфлацията спрямо Еврозоната, тъй като брутният вътрешен продукт на глава от населението и цените са значително по-ниски у нас, отколкото в валутния съюз.

Като препоръка срещу потенциален риск от натрупването на излишен ценови натиск и макроикономически дисбаланси от банката препоръчват процесът по наваксване да бъде подкрепен от съответните политики.  Очакванията са през следващите години инфлацията да се понижава в повечето от разглежданите държави.  2020 г. по-скоро ще се характеризира с дефлационен натиск, обусловен от рязкото поевтиняване на петрола.

Никоя от разглежданите страни в момента не е в И Ар Ем 2, но България и Хърватия официално кандидатстваха за включване в механизма съответно през 2018 и 2019 година, се припомня в доклада. Двете държави са предприели значителни стъпки по политическите ангажименти за присъединяване към механизма в близко бъдеще, посочва ЕЦБ.

По изискването за дългосрочните лихвени проценти само една от разглежданите седем държави - Румъния - отчита проценти над референтната стойност от 2,9 на сто. Най-ниски дългосрочни лихвени проценти са регистрирани за България и Швеция, което означава, че и по този критерий страната ни вече не отговаря на рамката от Маастрихт. В периода април 2019 г. - март 2020 г. дългосрочните лихви у нас средно са 0,3%.

По отношение на бюджетния баланс и дълга страната ни продължава да отговаря на критериите от Маастрихт през 2019 г. Банката обаче предупреждава, че се очаква значително влошаване на фискалната ситуация през тази и следващата година.

„Извън контекста на политическите мерки за справяне с пандемията на COVID-19, благоразумните и ориентирани към растежа фискални политики остават от ключово значение за гарантирането на стабилни публични финанси в бъдеще“, се казва в доклада.

 „Друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все така е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария“, посочват още от ЕЦБ в прессъобщение.

Освен това, в никоя от разглежданите държави правната рамка все още не е напълно съвместима с всички изисквания за въвеждане на еврото, обобщават от ЕЦБ.