ИПИ представи алтернативен бюджет за по-високи доходи

Обръщане на тенденцията в данъците чрез мерки за намаляване на данъчно-осигурителната тежест, покачване на заплати в публичния сектор, в т.ч. на педагогическия персонал, но след реформа, повече свобода и избор в пенсионното и здравното осигуряване, намаляване на преразпределението през бюджета и планиране на излишък като реален и прозрачен буфер са основните акценти в представения днес за 17 път Алтернативен бюджет на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Философията на разчетите на Института този път почива на идеите за осигуряване на по-високи доходи и в същото време, облекчаване на данъчната тежест при общо заложени приходи от малко над 45 млрд. лв. или 35,5% от БВП и разходи от  43, 45 млрд лв, равняващи се на  34,3% от БВП. За сравнение, план сметката на правителството предвижда за първи път след кризата т.нар. бюджет 0 с абсолютен баланс между приходи и разходи в размер на 46, 82 млрд. лв. или 36,9% от БВП. Всяка година ИПИ представя свой вариант на фискална рамка на публичните приходи и разходи малко след като финансовото министерство обяви план-сметката за следващата година.

Сред приходните мерки от ИПИ предлагат

• Премахване на данъци –върху дивидентите, лихвите и застрахователните премии (-175 млн. лв.);
• Намаляване на данъка върху ЕТ на 10% (-65 млн. лв.);
• Отпадане на някои данъчни облекчения –преотстъпване на корпоративен данък; ваучери за храна, преференциална ставка на ДДС за туризма (+274 млн. лв.);
• Приемане на механизъм за МРЗ и МОД; административна реформа (-541 млн. лв.);
• Реална финансова децентрализация  чрез преотстъпване на 2 пр. пункта от подоходния данък на общините

В частта за разходните мерки от ИПИ предвиждат

• По-високи заплати в администрацията, но след реформа;
• Оптимизиране на разходите за текуща издръжка;
• Премахване на националните доплащания в селското стопанство;
• Реалистични капиталови разходи.

Какви биха били ефектите от подобно бюджетиране? Според ИПИ, това би довело реален бюджетен бюфер, формиран чрез излишък, по-добре платена, но оптимизирана администрация, повече разполагаем доход в населението, по-голям личен избор в осигурителните системи.

Ето как изглежда в цифри сравнението между консолидираната фискална програма на Министерски съвет и ИПИ

[[{"fid":"343965","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":452,"width":759,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Източник: ИПИ

Местните данъци и такси ще се увеличават в следващите две години, прогнозират още от ИПИ. Фокус в алтернативния бюджет на института тази година е  фискалната децентрализация и затова в него са заложени мерки като "преотстъпва" 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините. Това са 876 млн. лв., които биха постъпили в общинските бюджети от облагането на доходите на българските граждани. В допълнение към това са направени някои промени в изравнителната субсидия и субсидията за капиталови разходи, като последните са насочени към малките общини за сметка на големите областни центрове. Така общините ще имат повече собствен ресурс, а държавните трансфери ще могат да бъдат насочени към по-малките и бедни общини и да постигнат по-сериозен кохезионен ефект, коментират икономистите Лъчезар Богданов и Калоян Стайков от института.

През 2020 г. държавата предвижда да предостави трансфери на общините в размер на 4,2 млрд. лв., като от тях 3,7 млрд. лв. са за делегирани от държавата дейности, 200 млн. лв. субсидия за капиталови разходи и 350 млн. лв. трансфери за местни дейности. Данъчните приходи на общините през 2020 г. ще бъдат в рамките на 1 млрд. лв., тоест над 4 пъти по-ниски спрямо общите трансфери от държавата. Това съотношение предопределя тежката зависимост на общините от трансфери и субсидии и често води до отлагане на публични инвестиции на местно ниво. Прехвърлянето на 1/5 от приходите от подоходното облагане на общините ще направи местните власти по-самостоятелни и ще им позволи да провеждат последователна и дългосрочна политика спрямо нуждите на съответното населено място, смятат от ИПИ и припомнят, че вече са внелси внесе отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов с предложение за данъчна децентрализация, като поставя фокуса връху подоходното облагане. Направеното предложение има за цел 1) да обвърже общинския бюджет с икономическата активност в съответната община и по-специално с работните места и нивото на заплащане и 2) да повиши собствените данъчни приходи на общините, които към момента са под 15% от общинските бюджети. По този начин, всяка нова инвестиция и създадено работно място, както и всяко повишаване на заплащането или изсветляване на сиви доходи ще води автоматично до повече финансов ресурс в общинския бюджет.

Пълна презентация на алтернативния бюджет може да видите тук