Как се декларират доходи от криптовалута

До края на април всяко физическо лице е длъжно да обложи доходите си през миналата година. Изключение се прави за застраховтелни обезщетения, продажба на лично имущество и други (описани в чл. 13 от ЗДДФЛ).

Криптовалутите също са имущество, но те не фигурират изрично в изключенията, описани в закона. Следователно сме длъжни да декларираме и обложим доходите си от тях. Такива доходи могат да се реализират от продажби, замяна, добив или по друг начин. Например нашият работодател плаща заплатата ни в криптовалута или пък дружеството,  в което сме съдружници, плаща нашия дивидент в криптовалута.  В тази статия ще разгледаме само продажба, замяна и добив. 

Криптовалутите нямат собствена нормативна уредба, 

чрез които да се уреждат сделките с тях. Затова към тях прилагаме общата законова рамка. Всеки отделен случай се разглежда отделно, според действащите правила в данъчното законодателство и практиките на НАП.   

По принцип,  когато продаваме свое имущество,  финансови активи и други подобни, ние ги декларираме в таблица 3, приложение 5 на годишната си декларация. Това правило важи за всички продажби на имущество или на права, освен в 2 случая:

1. Правилото не важи за необлагаемите доходи по чл. 13
2. Правилото не важи в случаите, когато тези продажби се извършват често. Тогава се приема, че данъчно задълженото лице вече формира „дейност по занятие“.

Продажбите на криптовалути се обявяват в годишните данъчни декларации, в приложение 5, таблица 2 с код 508, като криптовалутите са “други финансови активи” (аргумент от дело С-264/2014, СЕС) . В този случай лицето няма право да приспада от печалбата си загуби от минали години, нито има право да приспада разходи за дейността си, като комисионни на борси, брокери и други подобни. Върху реализираната печалба се дължи данък 10%, което се счита за факт едва когато лицето е обменило криптовалутата в традиционни, „фиатни“ пари. 

В случай, че сделките през годината са много и със значителна честота, физическото лице формира „занятие“ и в този случай декларира дохода си от дейността в приложение 2 на годишната си декларация, а не в приложение 5. Когато се декларира дейност по занятие, данъкът върху печалбата е 15%. В този случай лицето има право да приспада загуби от минали години и има право да приспадне всички направени разходи за дейността си. Такива разходи могат да бъдат ток, интернет, софтуер, амортизации на компютърна техника, покупки на техника като видео карти, наем на помещение, в което се извършва дейността - включително, когато това помещение е личното ни жилище. Това важи и за режийните разходи, таксата за етажна собственост, данък сгради и такса смет за това помещение. Когато в домакинството ни живеят и други хора, нямаме право да приспадаме цялата сума, а следва да определим коефициент. Печалбата за годината се определя след като от всички приходи извадим всички разходи за дейността. Върху остатъка лицето следва да начисли и осигуровки за изминалата календарна година, в случай, че осигурителният му доход (например работна заплата) от други източници не надхвърля максималния размер от 3000 лева месечно. В практиката на НАП съществува схващане, че дейност по занятие се формира при осъществяване на над 3 продажби годишно, което е оспоримо и всеки конкретен случай трябва да се преценява отделно.

Когато добиваме криптовалути чрез копаене

или стейкване, дейността се приравнява от НАП на търговско предприятие. В този случай данъчните органи приемат, че физическото лице осъществява занятие и винаги облагат дохода от тази дейност като занятие с 15% окончателен данък.

Дори и да обложим дохода си от криптовалута, при продажби на значителна стойност може да се наложи да докажем произхода на средствата, с които сме купили своята криптовалута или техниката за добива й. Като доказателства за направените покупки можем да покажем фактури, хешове от транзакции за платени възнаграждения от мини или хешове за направени транзакции от борси. Ако нямаме данни в банковата си сметка за направената покупка (обикновено покупката се осъществява чрез SEPA превод от банкова сметка към конкретна борса, но тъй като много банки отказват преводи към борси, често се използват финтек доставчици на електронни пари като Revolut, Transferwise, Skrill. В такъв случай трябва да пазим история на плащанията), е добре да приложим извлечение от борса за цените към датата на придобиване или удостоверителни имейли за направената покупка.

Независимо от данъка върху общия ни доход, ако нашият приход от продажба или замяна на криптовалута достигне или надхвърли 50 000 лв. за 12 месеца, трябва да подадем заявление за регистрация по ДДС в срок до 7 дата на следващия месец. Ако приходите от продажби са реализирани за до 2 месеца, тогава заявлението се подава в 7 дневен срок от датата на достигане на оборота (основание чл. 96 ЗДДС).

В този случай има значение къде е осъществена дейността ни. Ако дейността е осъществена на борса в чужбина, тогава може да ни откажат регистрация по ДДС (основание на чл. 21, ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 18, ал. 3 от Регламент 282/2011(ЕО)). Ако дейността е осъществена на българска борса или сме извършили продажбите и замените си в България, сме длъжни да се регистрираме по ДДС.

Също така регистрация по ДДС се прави когато по предмет и обем нашите продажби и замени представляват “основна дейност”. Основна дейност са, ако печалбите ни от тази дейност, както и времето, което отделяме за нейното осъществяване, са преобладаващата част от времето, през което печелим средствата си за издръжка. Важно уточнение е, че Закона за ДДС работи с понятието “лица”, като не ги разделя на физически, юридически, местни и чуждестранни. Т.е. всяко лице подлежи на регистрация, когато изпълни условията по този закон.

Често хората искат да декларират притежаваната от тях криптовалута. В годишната данъчна декларация няма конкретна графа, в която това може да бъде направено.  Затова лицата могат да декларират притежаваната от тях криптовалута в СПБ 11 като финансови услуги с код 260 и да посочат левовата им равностойност.

Автор: Марина Мучакова, данъчен консултант към счетоводна кантора Веста Консулт