Лошите финансови навици, на които учим децата си без да го осъзнаваме

Никой не е перфектен и като родители ние всеки ден го разбираме, особено когато децата ни направят нещо, което не одобряваме или ни излагат пред други хора. Колкото и да им обясняваме, че нещо не е правилно, те са като гъби и попиват всичко, което виждат от нас и копират поведението ни. По този начин може да им предадем несъзнателно грешни уроци, особено що се отнася до парите и тяхното управление. В тази статия съм събрал 4 финансови навика, които могат сериозно да навредят на децата ни в дългосрочен план.

№ 4 Работата е скучна и нископлатена

Много често когато се приберем вечер уморени от работа веднага започваме да се оплакваме на всички в семейството колко натоварваща и скучна е работата ни, как колегите ни са ни „подлели вода“, а шефът не ни оценява. Това може и да изглежда като естествена реакция срещу натрупания през деня стрес и да „си излеем мъката“ е нещо нормално в нашите очи, но не така се възприема от децата ни.

Те чуват, че да се работи изобщо не е хубаво, по цял ден не правим нищо интересно и единствената причина да ходим на работа е заплатата в края на месеца. Ако непрекъснато се оплакваме и че тя е ниска и не стига за нищо, нещата стават още по-лоши. В ума на децата ни се ражда една наистина ужасяваща картинка и те ще намразят работата още в ранна възраст. Това ще продължи през целия им живот и непрекъснато ще търсят някаква доза щастие или удовлетворение в свободното си време. Аз не искам да съм причината по 8 часа на ден моите деца да не се чувстват добре в продължение на години.

Вместо това, може да им разкажем, че това, което правим е нашият начин да направим света едно по-добро място, че помагаме на другите и че работата ни дава енергия и ни мотивира да се развиваме и да ставаме още по-добри, а заплатата е възнаграждението за тези усилия. Това няма да е лъжа, защото съм сигурен, че въпреки трудностите повечето от нас го мислят.

№ 3 „Банката на мама и тате“ е винаги отворена

Сигурен съм, че поне веднъж ви се е случвало сина ви или дъщеря ви да са си похарчили джобните, но въпреки това много силно да искат да отидат на кино, на дискотека, на кафе или на друго забавление. Всички сме били в това положение и веднага ни се откъсва от сърцето някой лев, за да „се почерпят децата“.

Проблемът идва когато това се превърне в навик и молбите зачестяват. Винаги причината е важна и е „изскочило“ нещо в последния момент. Ако продължаваме да даваме пари в тези случаи, ще научим децата ни, че финансовите решения нямат никакви последствия и дори да си похарчим парите, винаги има някой да ни даде още. В живота не се случва това. Дори с цената на разочарование е добре да покажем на нашите наследници, че трябва да носят отговорност за решенията си.

„Банката на мама и тате“ много често има и друга политика, която създава лоши финансови навици в ползвателите си. Тя е за заплащането на домашни задължения и добри оценки в училище. В нашето семейство всеки си има задачи вкъщи като един готви, друг чисти, трети пазарува и т.н. Никой не получава пари за тези семейни или лични задължения. Разбирам желанието на много родители да научат децата си на труд и че той трябва да е платен, но нека това става когато детето прояви инициатива и свърши нещо, което не е негово задължение. Сигурен съм, че тези уроци ще са доста по-ценни и няма непрекъснато да ни иска пари, дори за да си събере играчките, например, или да си напише домашните.

Друга лоша практика е заплащането за високи оценки. Така единственото ти желание е не да научиш нещо ново, не да приложиш знанията, а просто да „зубриш“ наизуст и да изкарваш само шестици. Това ли искаме от децата ни? В живота отличниците не винаги успяват, а и тези деца винаги ще търсят пари и външна мотивация, за да се развиват.

№ 2 „Искам това веднага“

Всеки родител е попадал в тази ситуация – детето се тръшка в магазина и иска поредната играчка, видеоигра или модерна джаджа, и ние се чувстваме длъжни да се съобразим с него и да купим поредната „глезотийка“. Много хора го правят от неудобство, защото останалите купувачи гледат ситуацията и се чудят защо просто не вземем това нещо и детето да спре да хленчи. Или пък си мислят какви разглезени деца имаме.

На мен подобна ситуация ми се е случвала много пъти с Кари (тя сега е на 7 години), но не съм отстъпвал, защото като всяко дете тя проверява докъде стигат нейните граници и моето търпение. Знам, че е по-лесно просто да купя това, което иска и след това (евентуално) да ѝ обясня защо това не е правилно, но аз го правя на място в магазина. Говорим си защо го иска, има ли нужда от него, за какво ще го използва, има ли друг начин и т.н. Когато беше по-малка ѝ казвах нещо от сорта „Знам, че искаш тази играчка. Тя изглежда много хубава. А и някоя твоя приятелка сигурно я има. Когато се приберем ще си поговорим как може да си я купиш, а сега тя ще остане в магазина и ще те чака. Кажи ѝ чао, чао“.

Ако се пречупим, това е лош урок от наша страна, защото импулсивните покупки и моменталното удовлетворение ще доведат до големи финансови проблеми нашето дете, когато то стане възрастен и има пари и кредитна карта в джоба. Ще иска всичко на момента.

№ 1 Светът е пълен с ограничения, а и ние сме бедни

Немалко родители приемат света като място пълно с ограничения. Неслучайно, властта и парите у нас се представят като баница. Тя има определен брой парчета и ако съседите или пък колегите се доберат първи до нея, няма да остане нищо за нас. В същото време ние непрекъснато си повтаряме, че сме най-бедната страна в ЕС, че заплатите и пенсиите у нас са ниски, че винаги сме на последните места в Европа и още подобни мантри, с които телевизиите си пълнят новините. Тяхната цел е ясна – да имат повече зрители, а с добри новини това няма да стане, но какво ни носи този непрекъснат негативизъм. Съчувствие? Удовлетворение че не сме най-зле? Друго?

Когато детето ни непрекъснато чува всички тези неща, в неговия ум се заражда една мрачна картина на свят пълен с ограничения. Когато поиска нещо и ние му кажем, че не може да си го позволим, то расте с убеждението, че има оскъдица и неговото семейство е бедно и нищо не може да си позволи. Това мислене ще влия на неговите решения до края на живота му.

Истината е, че светът е едно хубаво място с неограничени възможности, от които може да се възползваме. Цялата информация на човечеството е в джоба ни, ако имаме смартфон с интернет и от нас зависи да постигнем целите си. Когато детето ни поиска нещо, няма нужда да го лъжем, че не може да си го позволим и то да приема, че сме бедни, а просто да го попитаме КАК може да си го позволим. Детското въображение ще измисли много начини и ще знае, че за всеки проблем си има решения, а не ограничения.

За финал

Най-важните уроци за парите и личните финанси ги учим като деца от нашите родители, но най-често това става напълно несъзнателно, когато просто ги наблюдаваме и копираме техните действия. Тези уроци от детството са много устойчиви във времето и промяната им е изключително трудна. Ако научим децата ни на добри финансови навици още от малки, това ще е една от най-добрите ни дългосрочни инвестиции. Независимо на каква възраст са нашите наследници, все още не е късно да променим тяхното бъдеще. Успех!